- И какво каза настоящата госпожа Л'Етоал за мен и брат ми?
За миг инспекторът сведе поглед към бележника си. На Жаки ù стана малко по-симпатичен, задето имаше почтеността поне да извърне очи.
- Нямам право да обсъждам това, мадмоазел. Бихте ли ми разяснили естеството на враждата между вас и брат ви?
- Вражда? В кой век живеете? Отдавна спорим как ще решим финансовите си проблеми.
- Но се е стигнало дотам, че почти да не се виждате.
-Аз живея в Ню Йорк и непрекъснато пътувам. Роби живее в Париж. И двамата работим. Колко често бихме могли да се виждаме? Какво общо има това със случилото се? Как би помогнало да го намерите?
- Говорехме за враждата - настоя инспекторът.
- Добре - отвърна Жаки, щом осъзна, че той няма да се откаже. - Аз намерих купувач, който искаше правата върху два от основните ни парфюми. Парите ще са достатъчни да изплатим дълговете, да гарантираме заемите си и да вложим в компанията колкото ни е нужен нов капитал.
- Брат ви не харесваше ли идеята?
- Не я харесва. В сегашно време. Има някаква заблудена идея, че запазените ни марки са нашата кръв и ако продадем дори две, ще опозорим името си.
- Но за да осъществите продажбата, ви трябва неговото съгласие, така ли?
- Да, равноправни собственици сме.
- Само че, ако брат ви умре, вие ставате едноличен собственик, нали?
От гърлото на Жаки излезе звук като стона на животно, хванато в капан.
Грифин стана.
- Инспекторе, мисля, че това е достатъчно!
Марше не обърна внимание на Грифин.
- Ще ви помолим да не напускате страната, мадмоазел.
- Защо?
- Опасявам се, че сте заподозряна по случая с изчезването на брат ви и евентуалната му смърт.
- Това е нелепо. - Жаки се подпря на бюрото и стана рязко, като, без да иска, бутна шишенце с парфюм, стоящо в опасна близост до ръба. Стъкленицата се разби на парчета.
Наситеният аромат я обгърна. Беше толкова мощен, че тя едва забеляза как инспекторът се извини и си тръгна. Жаки не бе усещала това ухание от години, но веднага го позна - беше един от ароматите от играта на Невъзможния парфюм. В тайния речник, който с Роби си бяха измислили, това беше Парфюмът на лоялността - любимият на Жаки. Като добави нотки бергамот към богатата, земна база от сливова еверния, вид лишей, тя бе постигнала топлия, дървесен аромат, популяризиран от легендарния парфюмерист Франсоа Коти през 1917 г. Парфюмът на лоялността не беше нито женски, нито мъжки и можеха да го ползват и двамата. И тя бе заявила, че така трябва да бъде, за да си изпращат сигнали, когато са в беда и се нуждаят от помощ. Обикновено това означаваше, че един от двамата е сгазил лука пред майка им или баща им и трябва да бъде спасен. В крайна сметка Жаки го използваше много по-често от Роби.
Нямаше представа, че брат й е запазил парфюмите от играта. Защо шишенцето беше поставено толкова близо до ръба на плота?
- Роби разказвал ли ти е за този парфюм? - попита тя Грифин, докато събираше парчетата стъкло, след като Марше си тръгна.
-Не.
- Сигурен ли си?
- Да. Защо? Какво има?
- Мисля, че не беше тук вчера. В противен случай щях да го забележа или подуша. Откакто пристигнах в Париж, съм сядала на бюрото поне десет пъти. А и баща ни спря да използва този тип шишенца преди години. Даде ни, колкото му бяха останали, да си играем с тях.
- Не разбирам. Какво общо има счупено шишенце от парфюм с цялата работа?
- Ами ако Роби е жив и е бил тук снощи? Възможно е да ми е оставил шишенцето като съобщение. Може и обувките, и портфейлът също да са послания. Може Роби да ги е оставил край реката с надеждата някой да ги намери и аз да разбера. Не е възможно да е само съвпадение, че са видени на място, където с Роби сме ходили. На място, от което така се уплаших, че той убеди баба ни да си тръгнем по-рано.
Двайсет и осем
Париж, Франция
Четвъртък, 26 май, 15:00 ч.
Ръмеше леко, когато Грифин излезе от метростанция „Порт Доре“. Следобед слънцето се бе скрило зад скупчилите се облаци и входът на Венсенския лес беше обгърнат в мъгла. През нея той зърна златисти проблясъци, но чак когато стигна под нея, различи извисяващата се статуя на Атина да блести като фар през мъглата, фонтанът В краката ù лееше струи в продълговат басейн, който отразяваше сивото небе и декоративните палми, обрамчващи фонтана като мачти.