Сигурно в събота и неделя паркът гъмжеше от хора, но сега в дъжда по много от алеите нямаше жива душа.
Изведнъж от мъглата изскочи едро черно куче и се спусна към него, следвано от цяла глутница. Само за секунди животните го наобиколиха и започнаха да го душат с ръмжене.
Грифин бе наясно, че може да се пребори с едно куче, но не и с цяла глутница, затова застана неподвижно и се приготви за евентуална атака. След няколко мъчителни секунди обаче водачът на глутницата изглежда изгуби интерес, обърна се и останалите го последваха. Щом кучетата се скриха от погледа му Грифин осъзна, че сърцето му здраво се е разтуптяло.
Ако имаше представа колко е голям паркът, колко време ще му отнеме да стигне до тук и колко е безлюден, щеше да предложи друго място за срещата. Но ламата не му каза много по телефона, а само че е приятел на Роби и иска да се видят.
Помоли го и да бъде дискретен.
Грифин се канеше да попита ламата как го е открил, но той затвори твърде бързо. Не беше тайна, че Грифин е в Париж и работи върху египетския артефакт. Преди няколко дни Роби беше поканил кураторката от „Кристис“ на вечеря с Грифин. Археологическата общност беше сравнително малка. Навярно Роби е споделил с ламата оценката на кураторката.
Край брега на езерото Доменил Грифин най-накрая откри храма, който търсеше, и влезе в него. Вътре го посрещна искрящ Буда, Висок поне седем-осем метра. Гледката беше толкова ослепителна, а позата - така внушителна, че Грифин дори не забеляза будистката монахиня с роба в цвят на шафран, която седеше в краката на статуята.
- Господин Норт, благодаря, че така бързо се отзовахте - каза тя и го стресна. - Аз съм Ани Лорда. - Жената протегна ръка. - И очаквах да се срещна с ламата. Той тук ли е?
- Не, но поднася извиненията си. Възпрепятстван е и ме помоли аз да проведа срещата.
Грифин кимна.
- Времето е от изключителна важност. - Дребната, кокалеста жена с обръсната глава посочи към възглавница до нейната. - Бихте ли седнали?
Въздухът беше изпълнен с дима от ароматни пръчици, а в червени стъклени поставки примигваха свещи.
- Имам чувството, че изведнъж съм се пренесъл от Франция в Индия - каза Грифин и седна.
- Да, тук е почти като у дома. Хубаво е, че има място, на което да идваме за отдих и медитация, когато пътуваме.
- От Индия ли сте? - Не изглеждаше като индийка. Беше дребна, с жълта кожа и леко скосени кафяви очи.
Жената кимна.
- Повечето от онези, които последваха Негово Светейшество в изгнание, сега живеят в Маклауд
Гандж в Индия. Над сто хиляди сме.
- Не изглеждате достатъчно възрастна, за да сте избягали от Тибет през 1959 г. - каза изненадан Грифин. Монахинята изглеждаше на около двайсет и осем - трийсет години.
- Родителите ми бяха негови последователи. Аз съм родена тук. Опаковката ми е на двайсет и осем години.
Грифин бе срещал и други будисти, които смятаха, че телата им са само приемник за преродените им души. „Опаковка“: имаше нещо интригуващо в начина, по който се изрази жената.
- Нека ви обясня защо ви повикахме тук, насред парка. Предполагаме, че сте загрижен също като нас за господин Л'Етоал.
- Разбира се.
- Негово Светейшество очакваше с нетърпение да се срещне с господин Л'Етоал при визитата си следващата седмица. Затова, когато прочетохме новината, че е изчезнал, се разтревожихме. Успяхте ли да видите древния артефакт, преди господин Л'Етоал да изчезне?
Значи Роби наистина е държал ламата в течение.
- Да, работех върху него от няколко дни.
- И успяхте ли да приключите с превода?
- Не. Все още има недовършени фрази и нюанси в значенията, които трябва да се изчистят.
- Но текстът, който успяхте да преведете, подсказва, че благоуханието в съда помага за припомнянето на минали животи, нали?
- Споменава се конкретно за намиране на любим от минал живот. Сродна душа.
- Интересно, но не и изненадващо. В литературата, посветена на прережданията, се обръща много внимание на сродните души.
Изсвистя кипнал чайник и монахинята стана.
- Извинете ме. Приготвих чай. - Заобиколи статуята отстрани, свали чайника от котлона и подреди прибори върху поднос.
- В храма?
- Будистката чаена церемония датира още от времето на Западната династия Дзин, когато традицията възникнала в храма Тандзъ като помощно средство за просветление и разкриване на истината. - Тя наля от горещата течност. - Монасите берели и сушели листата и от тях приготвяли чай, който установили, че им помага при дълги медитации.