Грифин отпи от топлата ароматна напитка.
- Много е вкусен.
- Да. Но ми липсва чаят с мас, който майка ми приготвяше - рече монахинята и остави чашата си.
Грифин кимна.
- Пил съм чай с мас от як.
- По-добър е от останалите. Както и свещите от мас излъчват по-мека и топла светлина от тези - каза тя тъжно.
- Тибет е прекрасна страна.
- Беше. И може отново да стане. Политическото положение я унищожава, което е престъпно.
- Съгласен съм - отвърна Грифин и усети, че стигат до същинската причина за срещата им.
- Господин Норт, разполагаме само с два дни, докато Негово Светейшество пристигне в Париж. Той много иска да сподели реликвата на спомените със своите последователи. Ако има някакъв шанс да я намерите - да намерите господин Л'Етоал, - бихме искали да предложим помощта си.
- Полицията прави всичко по силите си да намери Роби.
- Полицията ли? - попита монахинята с изненадващо циничен тон. - Бюрокрацията ще им попречи да работят с бързината, необходима да постигнем целта си навреме. Искаме да помогнем на вас и на сестрата на господин Л'Етоал да го намерите.
По-рано през деня, след като инспектор Марше си тръгна, Жаки беше помолила Грифин да ù помогне да открият Роби. Беше убедена, ме е жив и се опитва да се свърже с нея. Телефонният разговор през първата ù вечер в Париж, когато от другата страна чула дишане, но никой не проговорил. Обувките и портфейлът на Роби в Долината на Лоара. Парфюмът на лоялността, който предишния ден не бил на бюрото. Жаки беше убедена, че Роби ù изпраща съобщения: „Жив съм. Намери ме. Помогни ми.“
Но как биха могли ламата или тази монахиня да знаят какво бяха планирали Роби и Жаки?
- Трябва да намерим господин Л'Етоал преди китайските власти. Те правят всичко възможно да дискредитират Негово Светейшество, като налагат всевъзможни изисквания върху прераждането, за да се погрижат повече да не се намират лами извън провинциите им. Не че вярват в прераждането, по-скоро са твърдо решени никой, който не е под техен контрол, да не предяви претенции да управлява Тибет.
- Разбирам.
- Целият свят симпатизира на нас, изгнаниците, но само на думи, а не на дела. Онова, което господин Л'Етоал откри, може да се окаже мощно оръжие в тази борба. Дори да е останала само легендата, думите въздействат. Ако дори намекнем, че е възможен начин да се определи със сигурност кой е истинско въплъщение и кой не, ще всеем достатъчно съмнения върху действията на Китай в Тибет и ще помогнем на каузата си.
- Говорим за мит, описан върху парчета от счупен съд.
- Какво са митовете? - попита монахинята.
- Истории.
- Истински истории ли?
- Не. Те са емоционални, духовни и етични карти, които хората да следват.
Монахинята поклати глава, сякаш отговорът я разочарова.
- Какво ви накара да мислите, че Роби е жив и сестра му го търси? - попита Грифин. - Откъде знаете какви са плановете ù?
- Знаете ли какво е тулпа?
- Да - отвърна Грифин. Интересно, тази седмица Роби бе споменал за тулпите: мисли, въплътени във физическа форма от монаси, достигнали висока степен на духовно развитие.
- Смятате ли, че те са истински същества?
-Не.
- Когато баща ми бил още момче в планините на Тибет, зимите винаги били твърде сурови. Но една година била особено жестока и дядо ми се разболял тежко. Баба ми опитала всички известни ù лекове, но напразно. Заради снега нямало как да потърсят помощ и семейството било отчаяно. На третия ден, откакто дядо легнал болен, изглеждало, че ще си отиде преди виелицата. Треската го ядяла жив. Късно през нощта на вратата се потропало. Баба ми отворила и видяла на прага монах. Той бил много нисък и слаб, а на лицето му греела широка усмивка. Въпреки студа бил облечен както мен сега, но не изглеждало да му е студено. Краката му били боси.
Монахинята отпи от чая си.
През живота си Грифин бе срещал само няколко души с вродена дарба да разказват истории - хора, които, започнеха ли да разправят, с равния си поглед и изразителния си глас успяваха да те хипнотизират. Тази жена беше една от тях.
- Монахът седнал до леглото на дядо ми и оста-над там до сутринта. Пратил останалите от семейството да си лягат и дори успял да убеди баба. Тя възразила, но честно казано, била изтощена и се нуждаела от почивка. Господин Норт, вие сте умен човек и предполагам, се досещате защо ви разказвам тази история. На следващата сутрин състоянието на дядо ми се било подобрило. Била му необходима повече от седмица да се възстанови, но вече нямал треска и животът му бил извън опасност. Монахът не приел в знак на благодарност нищо освен чаша чай с мас, след което си тръгнал насред снежната виелица. Казал им, че си е свършил работата. След шест месеца семейството ми отишло да види един от чичовците в манастира, в който служел. Пристигнали и едно от първите неща, които чичото попитал, било как се чувства дядо след боледуването. Дядо попитал брат си откъде знае. „Сънувах го. Толкова силна е връзката помежду ни“ - отвърнал той. Дядо ми и другите му братя останали удивени - каза монахинята на Грифин. - Знаели, че сънищата притежават сила, но за пръв път виждали доказателство.