Тя продължи с историята и междувременно доля чай в чашите:
- Дядо ми, който приел съвсем спокойно, че брат му го е сънувал болен, попитал дали може да се види с монаха, който му изпратил, за да му благодари. Брат му напомнил, че тогава зимата била в разгара си и не е имало начин човек да прекоси планината. Посетилият го монах бил тулпа, създаден чрез молитви и медитация. Тулпа, създаден, когато изключително дисциплинирани последователи на вярата дадат физически израз на визуализация единствено чрез силата на волята.
- Вие можете ли да създавате тези мисловни форми?
- За съжаление оиде не съм достигнала това ниво. Но моят учител може. Тай Йонтен Ринпоче принадлежи към една от най-старите линии на всички преродени лами.
- И казвате, че вашият учител е създал тулпа, информирал ви за плановете ни?
-Да.
- Или логично сте предположили, че сестрата на изчезналия ще започне да го търси. - Грифин допи чая си. - Как предлагате да помогнете? Ще пратите тулпа да намери Роби ли?
- Ваше право е да вярвате, в каквото намерите за добре. Западняците имат ограничен начин на мислене. Вие изглежда сте циник.
- Не съм циник, а учен. Вярвам в камъни и руини. Описвам ги, изследвам ги и така разбирам за какво служат.
- И ги превръщате в прахта под краката ни вместо в блясъка на звездите.
- Красива илюстрация. - Не искаше да прозвучи саркастично, но както обичаше да казва жена му, това бе нормалната му реакция, щом усетеше, че губи контрол.
Жената прикова с поглед Грифин с непроницаемо изражение.
- Вярваме, че приятелят ви е жив, полицията го издирва и вероятно се опитва да избегне ареста, докато се срещне с Негово Светейшество и му даде керамичните парчета, каквото бе намерението му.
Грифин се обърка.
- Нима твърдите, че Роби е получил аудиенция с Далай Лама?
- Точно така. Чакаше да потвърдим срещата и да му съобщим къде ще се проведе. Не се свързахме с него навреме. Знаем - предполагаме, и той, - че има китайски националисти, които не искат тази среща да се проведе. Дори вие или сестрата на господин Л‘Етоал да го намерите сами, той трябва да говори с мен. Аз съм картата към мястото на срещата.
Двайсет и девет
16:09ч.
Жаки седеше в детската си стая до прозореца, взряна в градината, и се опитваше да се постави на мястото на Роби и да си представи къде би отишъл и какво би направил, ако е в беда. Мобилният й телефон иззвъня и когато видя, че я търси Алис Делмар,вдигна.
- Съжалявам, разбрах за Роби - каза Алис с отсечения си британски акцент.
Жаки кимна, след което осъзна, че Алис не я вижда, и ù благодари.
- Някакви новини? - попита Алис.
- Не.
Последва миг на презокеанска тишина. Жаки си представи милата жена в другия край на линията, седнала в кабинета си с изглед към Сентрал Парк. Алис и съпругът ù, собственици на голяма козметична компания, бяха приятели на баща й. Приемаха я като част от семейството си и я канеха да им гостува по празници. Би дала всичко в момента да е с Алис на вечеря в „Сан Амбрус“, да пие вино и да я слуша как се оплаква за твърде високите цени на материалите и продажбите на парфюмите, паднали с 14% през последната година.
- Мога ли да помогна с нещо? Искаш ли да се кача на самолета и да дойда при теб? - Предложението бе като утешителна прегръдка.
- Не, моля те, недей. Полицията прави всичко по силите си.
- Но явно не е достатъчно. Още не са намерили брат ти.
- Вярно е, но в момента нямам нужда от нищо. Честно.
- Долавям нешо в гласа ти. Какво премълчаваш? Нешо, свързано с дълговете, ли е? Ако проклетите френски банкери ти дишат във врата, ще уредим нешо.
Алис ръководеше клона на компанията, произвеждаш парфюми. Именно тя бе предложила да купи Марките „Руж“ и „Ноар“, за да разрешат финансовите проблеми на „Л'Етоал“.
- Благодаря ти, но ще удържим още известно време. - Жаки не откъсваше очи от градината. Храстите, обикновено подрязани прецизно във формата на пирамиди, отдавна не бяха подкастряни. Очертанията им започваха да се губят.
- Тогава какво има?
- Полицията мисли, че съм замесена в изчезването на брат си, защото той не е съгласен с продажбата и... - не успя да довърши изречението.