Грифин се облегна на перилата и се загледа към катедралата „Нотър Дам“. Жаки се обърна в другата посока, към Гран Пале. Залязващото слънце блещукаше по стъкления му покрив. Сякаш викторианската сграда гореше.
Около тях други пешеходци пресичаха от единия бряг на другия. Жаки и Грифин не бяха единствените, които спираха по пътя, за да погледат пейзажа. От лявата им страна възрастна двойка стоеше сгушена, сочеше забележителностите и правеше снимки. Отдясно мъж и жена се прегръщаха страстно. Жаки извърна очи към реката.
- Срещаш ли се с някого? - попита тихо Грифин.
Не очакваше толкова личен въпрос. Не беше сигурна дали иска да му казва.
- Допреди няколко месеца - отвърна му, без да откъсва поглед от реката.
- Ти ли сложи край на връзката, или той?
- Странен въпрос.
- Нима? Съжалявам.
Жаки сви рамене и прехапа устни.
- Принудих го да скъса с мен.
- Какво означава това?
- Той искаше да се пренеса при него, а когато отказах... Всъщност не ми се говори за това.
Грифин постави ръка на рамото ù и тя се обърна с лице към него.
- Ако пожелаеш да споделиш, ще те изслушам.
Жаки отново сви рамене.
- Става студено - рече тя и придърпа сакото си. - Да вървим.
Мълчаливо стигнаха до другия край на моста. Изчакаха на светофара. После минаха под голямата каменна арка на Лувъра и Грифин спря пред стъклената пирамида на Йау Мина Пей.
Около тях се разхождаха стотици хора, някои правеха снимки, други седяха около фонтана. Площадът бе пъстър почти като панаир. Много малко от околните разглеждаха архитектурата задълбочено като Грифин.
Последните слънчеви лъчи блестяха в очите на Жаки и тя примигна. Зави й се свят. За миг съзря карета, теглена от коне. Облечени в ливреи слуги отваряха вратите. Жена със златиста брокатена рокля и натруфена перука слезе по стълбичката. Миришеше на парфюм с цветни нотки и неизмита кожа.
- Има доказателства, че формата на пирамидата привлича микровълнови сигнали от ефира и ги превръща в електрическа енергия.
- Моля? - попита Жаки. Не бе чула и дума.
- Има доказателства, че формата на пирамидата привлича микровълнови сигнали от ефира и ги превръща в електрическа енергия. Затова разправят, че дори новопостроена пирамида действа като притегателна сила за магия.
- Е, не казвай, ме вярваш и в магии. Не си се променил чак толкова, нали?
- Аз съм най-големият скептик по въпроса. Но съм прекарвал цяла нощ в пирамида и усетих нещо, което не мога да опиша.
Жаки поклати глава.
- Аз съм по-голям циник от теб.
- А преди не беше. Когато ние... - Не довърши изречението и започна наново: - Какво е станало с теб, Жаки?
Тя за малко да отвърне: „Срещнах теб“, но се сдържа.
- Каквото става с всички. Само Роби е запазил невинността си. Още е щастлив като дете. – Жаки преглътна сълзите си. Не искаше Грифин да я утешава. Знаеше колко лесно ще я съблазни със загрижеността си. Толкова го биваше да успокоява, че бе вбесяващо.
Кафене „Марли“ беше сгушено под каменния свод на крилото „Ришельо“. Макар обикновено тук да се м навъртаха туристи заради близостта до музея, ресторантът обслужваше предимно парижани.
- Роби ми довери, че това е едно от любимите му заведения - обясни Грифин, когато влязоха. - Шикозно, без да е префърцунено. Непретенциозно, но не и обикновено.
Салонният управител ги заведе до ъглова маса в една от вътрешните зали. Грифин поръча вино и сирена за ордьовър.
Тази част от старинния дворец беше пригодена за съвременен ресторант, но бе запазила царствената си и пищна атмосфера. Високият таван беше украсен с позлатени орнаменти. Мраморните подове бяха станали неравни от четиристотингодишна употреба. Столовете с пухкави седалки бяха тапицирани с тъмночервено кадифе.
- Искам да се отпуснеш. Пийни си вино. - Грифин намаза от мекото сирене върху парче хрупкава франзела и ù го подаде. - И изяж това.
- Заповед ли е?
- Предложение. Подложена си на голям стрес. Просто се опитвам да помогна. Кога яде за последно?
Жаки се подразни, че той помни тази ù особеност, и отхапа парченце от хляба по-скоро за да не изкоментира казаното от него. Изобщо не беше гладна.
- Струва ми се нередно да седим в ресторант, докато...
Грифин я прекъсна:
- Трябва да се храним и защо да не го направим на място, където храната и виното са превъзходни? И където никой не наблюдава входа.
- Какво имаш предвид?
- Марше е назначил хора да те следят.
- За да ме пазят, или за да ме наблюдават? - Жаки инстинктивно се обърна. Не забеляза преди, но залата беше странно празна. Всички останали клиенти седяха на терасата, привлечени от гледката.