- Надявам се, за да те пазят, но не съм напълно сигурен. Затова настоях да излезем - за да можем да говорим. Не съм убеден, че в къщата, магазина и работилницата е безопасно.
- Безопасно?
- Възможно е да подслушват.
- Откъде си така наясно?
- На моста забелязах, че един мъж ни следи. После зърнах отражението му в пирамидата. Затова мисля, че е пратен като охрана. Твърде лесно го забелязах. Не се опитваше да се крие.
Изведнъж В помещението стана страшно горещо. Жаки искаше да стане. Да избяга. Не можеше просто да си седи тук, докато Роби е в неизвестност. Луда бе да си помисли, ме ще издържи.
Сякаш прочел мислите ѝ, Грифин сложи ръка върху нейната и лекият натиск бе достатъчен, за да я задържи на място.
- Всичко е наред, уверявам те.
С другата си ръка той вдигна чашата за тост.
- Да пием за Роби - каза той тихо и мило.
Жаки усети как в очите й напират сълзи, но ги преглътна.
Тя вдигна чаша до устните си. По навик, преди да отпие, вдъхна букета. Всички едва доловими аромати се събраха в една вълна от ухания: череши, виолетки и рози, съчетани с кожа и дъбово дърво. Отпи. Вкусът се разля игриво в устата й. Стори ù се неприлично да се наслаждава на виното, докато Роби бе някъде в беда.
- Какво е станало с ръцете ти? - попита Грифин.
По кокалчетата ù имаше драскотини със засъхнала кръв, получени, докато отваряше капака в центъра на лабиринта. Тя ги разтри, но така кожата само се зачерви още повече.
- Жаки? - В гласа му се долавяше тревога.
- Дори наоколо да няма никого, дали ни подслушват?
Той поклати глава:
- Едва ли.
Жаки се наведе през масата към него, без да осъзнава колко съблазнителна е позата, докато не видя въздействието ù, отразено в очите му.
- Мисля, че знам къде е Роби - прошепна тя.
- Свърза ли се с теб?
- Не, но ми е оставил нов знак. Мисля, че знам къде е, но не мога да стигна там сама. - Протегна ръцете си като доказателство. - Опитах.
- Щеше ли изобщо да ми кажеш?
Жаки се намръщи.
- Нали сега ти казвам.
- Само защото попитах за раните.
Беше глупаво от нейна страна да смята, че миналото няма да ù повлияе и ще успее да не му обръща внимание.
- Нека започнем начисто, става ли? Аз не съм същата жена, която изостави, Грифин.
По изражението му разбра, че не е очаквал тя да повдигне въпроса. За миг той се смълча. Пийна вино. Подреди наново приборите си.
- Така е.
- Тогава защо си ми ядосан?
- Не съм.
Жаки повдигна вежди.
- Нямаше да си щастлива с мен - каза тихо той.
- Това го реши ти, не аз.
- Бях убеден.
- Само така си мислиш. - Тя пак отпи от чашата си.
- През всички тези години... не успяхме да се забравим, нали? - Зададе го като въпрос, но прозвуча като признание.
Жаки се замисли дали да отговори. И как да отговори. Беше погребала чувствата си толкова дълбоко, толкова навътре в себе си, тa ù се струваше скверно да говори за тях.
Грифин се наведе напред. Жаки долови аромата му. Ухаеше на наказание.
-Този одеколон вече не се продава от години. Как още го ползваш?
- Така и не намерих друг, който да ми хареса, и брат ти ми предложи да анализира формулата и да ми направи от него. Снабдява ме, козато запасите ми свършат.
Смехът на Жаки прозвуча леко истерично дори на нея самата. Докато тя купуваше спомени - полупразни бутилки от пазари - Роби е поддържал връзка с Грифин и му е приготвял цели шишета.
- Кажи ми какво те разсмя.
Жаки вдигна ръце. Опита се да каже нещо свързано. Усети въздуха по пръстите си. Не можеше да подреди мислите си, нито да ги проумее и просто поклати глава.
Грифин придърпа стола си по-близо до нея и премести чашата си до нейната. И тогава се наведе, сякаш щеше да ù каже тайна.
В следващия миг устните му се притиснаха в нейните и изведнъж тя не просто вдъхваше уханието му и усещаше вкуса на виното, но си спомни и какво е да са заедно. Спомни си как я прегръщаше, докато се целуваха, с длани върху двете й бузи. Как устните му се движеха върху нейните. Двамата заедно, преплетени в самата й същност. Споменът беше толкова дълбок, че сякаш, ако дръпнеше и една нишка от него и я последваше, щеше да стигне... къде? Усещането за дланите му върху бузите й, за дъха му, сливащ се с нейния, за косата му, гъделичкаща лицето й. Усещането й беше познато и по друг начин. Това си спомняше Мари-Женвиев, докато се давеше. Това си спомняше египетската принцеса на брега на реката, когато любимият ù й бе казал, че ще го убият.
Убийство? Удавяне?
Жаки отблъсна Грифин много рязко и той се удари в облегалката на стола си. В първия миг по лицето му се изписа шок, но след това изражението му стана любопитно.