- Ако предпочиташ, ще се върна в хотела.
Искаше ù се да му каже да си върви, че ще е много по-добре да се прибере. Вместо това обаче поклати глава, разтри китките си и каза:
- Недей. Извинявай.
- Може би не съм разтревожен колкото теб... -
Гласът му бе тих и нежен и на Жаки й се прииска да го прегърне, макар той да не я бе докоснал. - Но и аз искам да открием Роби. Моля те, престани да се караш с мен. Не съм ти враг.
Жаки затвори очи.
- Знаеш ли изобщо нещо за тунела? - попита той.
- Една от налудничавите легенди, които семейството ми явно е колекционирало, както другите хора събират порцеланови фигурки. Чувал ли си за Carrières de Paris? - Усети се, че е използвала френския израз, и повтори на английски: - Парижките кариери?
- Да. Градът е построен върху мини, някои от които датират още от тринайсети век, нали така? Камъните, с които е изграден градът, са добивани от въпросните кариери, от които е останала голяма мрежа от празни тунели и пещери, превърнали се впоследствие в катакомби. фактът е известен на повечето археолози.
- Ексхумирането на трупове от претъпкани надземни гробища, които ставали огнища на зарази, започнало през 1777 г. - продължи Жаки, - точно когато революцията набирала сила и алчността на правителството за земя растяла. По това време фирма „Л'Етоал“ вече била основана. Дядо ми се шегуваше, че предците ни не са горе на небето, а долу в мазето. „Град върху бездна“, така го наричаше. Като малка, когато не получавах каквото исках, тропвах с крак и...
- Защо ли не съм изненадан.
Жаки не обърна внимание на коментара на Грифин и продължи:
- Дядо Шарл ме предупреждаваше да внимавам. „Ако тропаш твърде силно, ще пробиеш дупка и ще пропаднеш в земята. А там ще се сприятелиш със скелетите.“
Дядо ù още ù липсваше; старецът беше починал, след като тя замина за Америка. Всички роднини, които обичаше, бяха мъртви с изключение на Роби.
- Не му вярвах. Питах го откъде знае, че долу са погребвали хора. Когато поотраснах, ми разказа, че двамата с брат му участвали в Съпротивата по време на Втората световна война и използвали тунелите под Париж, за да помагат на съюзнически войници и летци да избягат. - Жаки стана и отиде до стъклените врати към двора. Дядо й беше посадил наследствените розови храсти, като ги е събирал от цяла франция и Англия. Беше създавал и хибридни сортове, тъй като искаше да разполага с аромати, които другите парфюмерии нямаше да могат да копират.
Навън ръмеше ситен дъжд сред сияеща мъгла. Тя - отвори вратата и вдъхна сладникавите нощни ухания и зеления свеж въздух.
- Дядо разправяше, че си имал отделен вход за тунелите и е пo-таен от повечето други заради начина, по който е скрит. Роби не го оставяше намира с молбите си да ни заведе долу.
- Направи ли го?
- Не.
Грифин стана да долее коняк в чашите им. Жаки не си бе и представяла, че някога ще го види тук.
Но не беше ли тази стая склад за спомени? Семейни антики и артефакти още от XVIII в. стояха по масички и етажерки. Миниатюрни шишенца за парфюми със сребърен обков, натрупани от някоя пра-прабаба. Богата колекция от всевъзможни кутии за енфие „Лимож“, събирани поколения наред.
Бабата на Жаки си бе падала по рамки с инкрустирани камъчета, кристални орнаменти, волани, поръбени с марказит, късчета злато, украсени с перли. Десетки подобни предмети блещукаха из стаята. Някога портретите на отдавна починали роднини бяха стоели в рамки на фаберже, но бяха разпродадени преди много време.
На полицата над камината стоеше златен часовник със символите за земя, луна, слънце, звезди и зодиакални знаци. Той показваше не само датата и часа, но ù настъпването на залеза и изгрева на слънцето и луната.
Жаки го бе зърнала на ъглова сергия на пазара една неделна сутрин. Часовникът беше счупен. Баба го купи въпреки възраженията на майка ù, че не може да се поправи. Баба ù потупа Одри по ръката, както обикновено. „Красив е. Ще намерим начин да го ремонтираме.“
Колекцията на Роби от парчета малахит, кварц, лапис лазули и нефрит обрамчваха часовника. От другата страна, пълна със зеленина, стоеше купа „Лалик“ от матирано стъкло в бяло и синьо, която Жаки и майка ù купиха по време на една от редовните им летни почивки в Южна франция. Всичко наоколо извикваше спомени.
- Възможно ли е дядо ви да е водил Роби в катакомбите, без ти да знаеш?
- Разбира се. Дядо... почина шест години след като заминах за Америка и беше в добро здраве до самия си край.
- Кога е конструиран лабиринтът?
- Точната дата ли? Не знам, но ето там има чертежи на къщата и двора. - Посочи към седем гравюри в рамки. - От 1816 година са, а скицата на лабиринта е предпоследната.