- Значи е възможно шахтата в центъра да е входът за подземните тунели, за които ви е разказвал дядо ви. И навярно го е показал на Роби.
- Да, не ти ли се вярва? - Жаки се въодушеви от идеята. Ако брат ù е долу, може би наистина е в безопасност. - Град на мъртвите под къщата ни е точно от онзи тип мистерии, които се нравят на Роби.
Грифин се взря в чашата си и каза:
- Като дете исках, когато порасна, да съм от хората, чиито приятели и любовници имат тайни.
- И така ли стана?
Той кимна.
- Открих, че всички имаме тайни. Ти знаеш повечето от моите.
- Преди ги знаех, но... - Жаки не довърши мисълта си.
След малко Грифин рече:
- Трябва да проверим нещо в интернет. Имаш ли компютър?
Жаки донесе лаптопа си от бюрото в ъгъла.
- Има безжичен интернет, Роби се погрижи. Какво търсиш?
- Първо ше потърся карти. Със сигурност иде има. Трябва да разберем какво има в тунелите, за да се подготвим. Колкото повече знаем, толкова по-голяма е вероятността да успеем.
През следващия час двамата седяха един до друг на дивана. Не си казваха почти нищо, но прочетоха много. По-голямата част от информацията се срещаше и на английски, и на френски и на Жаки не ù се наложи да превежда много.
Градът под града първоначално снабдявал Париж с камъните, необходими за изграждането на големите имения, широките булеварди и мостовете. Получените тунели след това се превърнали в дом за костите на над шест милиона покойници, тъй като гробищата не можели да поберат повече. През годините катакомбите се използвали за импровизирани бункери на Съпротивата през войната, галерии за авангардни творци и маршрути за бягство. Само около километър и половина от цялата мрежа официално е затворена и сега е туристическа забележителност. Но законът не пречеше на решителни любители на подземията да слизат долу по всевъзможни причини.
- Незаконно е да се ходи из тунелите - каза Жаки, докато преглеждаше поредната статия. - Дори не искам да чета историите за хора, които са се изгубили и повече не излезли. Тунелите са с обща дължина 305 километра. Неизследвани са, а повечето дори не са обозначени и са опасни.
- Промъквал съм се из пирамиди. Знам как да обезопася разходката ни.
- Как ще го открием из цялата плетеница от тунели?
- Намерил е начин да те отведе до тунела. Ще измисли как и да те повика при себе си.
Според древните гърци мойрите - трите богини на съдбата - се появяват седем нощи след раждането на дете. Тяхната задача е да определят насоката в живота на бебето. Клото тъче нишката на живота, която Лахесис мери, а Атропос прерязва, когато реши на колко години ще умре детето и как ще настъпи смъртта.
Въпреки че богините взимаха решенията, човек имаше свободата да влияе върху съдбата си и да я променя. Жаки бе убедена, че всичко в митологията е метафора. Не вярваше в съдбата. Но докато се взираше в Грифин, се чудеше за странното съвпадение той да се окаже в Париж точно сега. Грифин. Експерт в мисии като тази, необходима за спасяването на брат й.
„Няма съвпадения“ - чуваше гласа на брат си. Наскоро още някой й бе казал същото. Опита да си спомни кой. И се сети - Малакай Самюълс.
Жаки погледна отново към екрана.
-Тук пише, че повечето тунели са на над трийсет метра дълбочина. И ти ги изчисли толкова, когато хвърли свещта.
- По това колко време пада, да.
- Значи прави седем етажа стълби в зависимост от разстоянието между стъпалата, нали?
Той кимна.
- Седем етажа, два пъти по-високо от къщата.
- Не е нужно да идваш, ако нещо те притеснява. Нека аз отида. Слизал съм и по-надълбоко. Изобщо няма да ме затрудни.
- Става въпрос за Роби. Ще се справя.
- Има няколко номера, които помагат да не се паникъосваш. Първо, не си представяй какво има пред теб. Най-страшното е, ме не виждаш напред и не знаеш къде свършва тунелът.
- Не ме е страх от височини. Логично е да предположа, че и дълбочините няма да ме уплашат.
- А от тъмното?
- Не. Обичам тъмнината. Действа ми успокояващо.
Грифин се засмя.
- Е, тогава ще си напълно спокойна, защото долу ще е непрогледна тъмнина. Дотам не стига дневна светлина. В тази статия пише, че в началото на двайсети век използвали катакомбите за отглеждане на гъби.
Жаки погледна към часовника на полицата. Десет часът.
- Магазините ще отворят чак след дванайсет часа.
Грифин проследи погледа й.
- Трябва да поспиш.
- Няма да мога.
-Няма да можеш да помогнеш на Роби, ако си изтощена. - Той прекоси стаята и остави чашата си на барплота. - Не бива да стоиш сама в тази къща. Ще спя на дивана.
- Не се страхувам да съм сама.
- Знам - отвърна й почти огорчен, - но аз се страхувам за теб и ще спя по-спокойно, като знам, че не си сама.