- Не съм в опасност, Грифин.
Той само кимна.
- Нима мислиш, че ме грози опасност?
- Нека не рискуваме.
Жаки го погледна и задържа погледа му. Едно време си представяше толкова много истории, все с негово участие. Едно време си мислеше, че ще са заедно завинаги. Едно време вярваше в него по начин, по който сега знаеше, че не бива да се вярва на никого. Да, имаше големи очаквания за него. За него и за Роби, а и за себе си. Възможно е да се е почувствал под твърде голямо напрежение. Може би Жаки бе сгрешила, като желаеше толкова силно той да преуспее и да си въобразява, че постиженията определят какъв си като личност. Но той бе успял, нали?
- Защо клатиш глава? - попита я Грифин.
- Не съм усетила.
- Клатеше я, все едно спореше с някого.
- Сега се занимаваш с онова, за което винаги си мечтал, нали? - попита тя.
- През по-голямата част от времето, да.
- Така си и мислех - усмихна се тя.
- Ти още тогава знаеше какво искам да постигна.
- Тогава какъв е проблемът, Грифин?
- Не можех да понеса мисълта, че ще се проваля.
- Как така да се провалиш?
- Да те разочаровам.
- Кого? Мен ли? Или себе си?
Той се поколеба за миг, но накрая отговори:
- Тогава мислех, че не искам да разочаровам теб. Сега не съм толкова сигурен.
Грифин се върна и седна до нея на дивана. Постави ръка на рамото ù и я обърна с лице към себе си.
- Задаваш невъзможни въпроси, знаеш ли? Неща, за които не се пита. Пряма. Директна. Не си се променила - засмя се той, но не радостно. - Искаш да стигнеш толкова далеч. Да научиш толкова много. Прекалено много. Страшно си любопитна, да му се не види.
- Не. Спрях с любопитството отдавна.
- Лъжеш - прошепна й, придърпа я към себе си и я целуна.
В главата на Жаки се въртяха още въпроси, опитваха се да ù привлекат вниманието, настояваха да ги вземе на сериозно. Но натискът на устните му я разсейваше. Беше уморена. И да, страхуваше се. Нищо нямаше да стане, ако спреше да мисли, ако останеше в прегръдката му още малко. Нали?
Мирисът на Грифин я обгърна. Ако се оставеше, можеше да се изгуби сред уханието. Ако забравеше какво се е случило между тях... не, нямаше да забрави, просто за малко нямаше да мисли за миналото. Само още малко. От толкова отдавна не е усещала това неотложно привличане. И искаше да му се отдаде.
Само че не с Грифин.
С всеки друг, но не и с него.
След като я напусна, й бе необходимо ужасно много време, за да се съвземе. Сега беше ли достатъчно силна, та да си достави удоволствие, без после да се срине емоционално? Във вените ù пулсираше смесица от страст и ярост. Пръстите ù се забиха дълбоко в ръцете му. Дръпна го рязко към себе си с надеждата да го заболи, но от начина, по който той се притисна още по-силно в нея, явно не го бе заболяло. И тогава пръстите му се впиха в плътта й.
Утре по кожата ù щеше да има синини. Черно-сини отпечатъци от докосването му. Той отдавна я бе напуснал и бе оставил невидими рани, които така и не зараснаха напълно. Тези синини щяха да минат. Те бяха само повърхностни.
Тялото ù я предаваше. От години Жаки се бе съпротивлявала на спомените за този мъж. Не им позволяваше да я изкушат. А сега? Сега се предаваше пред всяко усещане, което той предизвикваше у нея.
По дяволите! Тялото ù не го бе забравило. Помнеше мириса и вкуса му. Как косата му се къдреше на тила. Топлината на кожата. Начина, по който обвиваше цялото ù тяло в прегръдката си, тъй че целият свят се стопяваше и двамата оставаха сами със слети устни. Засрами се от копнежа да се притисне в него без дрехи. Желанието ù бе по-първично и неотложно, отколкото когато и да било преди, отколкото изобщо си бе представяла, че е възможно. Изведнъж нуждата да го почувства върху себе си стана по-наложителна и от необходимостта да диша.
Пръстите й напипаха копчетата на ризата му.
Грифин нито я спря, нито ù помогна. Остави я да го съблече. Наблюдаваше я. Жаки имаше чувството, че с всяко движение признава нещо, което той искаше да знае.
Жаки прошепна:
- Помниш ли как се чувствахме заедно?
Грифин не отговори.
Жаки искаше той да говори. Да не ù позволява да се отнесе в мислите си. Ако успееше да го накара да каже нещо, може би нямаше да си въобразява, че могат да започнат наново. Едно беше да си припомниш миналото, но Жаки не искаше да отваря нови вратички към бъдещето. Не и с мъжа, на когото бе дала толкова много, а той беше пропилял дара й.
- Преди такова ли беше усещането? - попита тя.
Грифин я накара да замълчи с целувка.
Тя издърпа ризата му от панталона и я разкопча. Свали сутиена си. Притисна гърди в неговите. Усети хладния въздух по гърба си и топлата кожа върху гърдите си.