- Помниш ли?
Грифин плъзна устни по шията, по гърдите ù и оставяше целувки върху кожата ù като послания, написани на език, който тя вече не можеше да разгадае. Той споделяше тайни с кожата й. Тялото ù ги разбираше, но умът ù - не.
Жаки искаше да го използва като средство, за да отвлече мислите от брат си поне за малко. Съвсем в реда на нещата беше да използва Грифин. Той я бе наранил. Дължеше й поне това.
Устните му стигнаха до рамото ù - до мястото, което за пръв път бе открил, когато Жаки беше седемнайсетгодишна - захапа го лекичко и по гърба й пробягнаха искри.
Жаки усещаше мека, приканваща тъмнина. Не като студения мрак на тунел, водещ под земята, къ-дето чакаше Роби. Това тук беше кръвожадна тъмнина. Жаки бе сигурна, че ако отнякъде я огрее светлина, ще е наситена в червеникаво-кафяво и ухание на рози, канела и мускус.
Никой от любовниците й, освен Грифин, не караше тялото ù да излъчва точно този аромат. Сякаш той възбуждаше нещо скрито в нея, което се отваряше и разцъфваше под пръстите, езика, зъбите, устните и члена му.
Вече голи, двамата се преместиха от дневната в спалнята върху леглото от детството ѝ, застлано с мека светлосиня плюшена покривка.
Когато бяха заедно, винаги бяха тихи. В колежа и двамата имаха съквартиранти в тесните, пренаселени общежития. Когато тя го заведе на гости у баба си в Гpac, гледаха да не вдигат шум, за да не събудят останалите. През деня Грифин водеше Жаки и Роби на експедиции по археологически обекти от времето на римляните и катарите. Спираха да обядват под някоя сянка, скрити от палещото слънце на Прованс. Ядяха мед с дъх на лавандула, намазан върху франзели с козе сирене, и пиеха сладко плодово вино. Щом Роби се отдалечеше да търси късчета от отдавна отминали епохи, Жаки и Грифин лягаха на тревата и изследваха телата си с пръсти, малко забързано, за да приключат, преди той да се е върнал.
Сега нямаше нужда да са предпазливи. В къщата нямаше никого освен призраците на предците й, които живееха тук от почти триста години. Каквото и да направеха с Грифин, едва ли щяха да ги шокират. През годините със сигурност се бяха нагледали на какво ли не.
Изведнъж в съзнанието ù изникна образ: как мъж и жена се любят тук, в тази къща, в тази стая, сякаш техният образ се наслагваше върху нея и Грифин. Миризмите, излъчващи се от тях обаче, бяха съвсем различни. Кисели и горчиви. Лепкава пот, пудра за лице и восък от свещи. Аромати, които баща ù никога не използваше в работата си, нито пък двамата с Роби в игрите си. Старомодни миризми от друго време.
Жената - същата жена от халюцинациите ли беше? - плачеше на рамото на мъжа. Сълзите ù попиваха в кожата му. Дори докато той проникваше в нея и я изпълваше по начина, по който и тя бе забравила, че е възможен - по същия начин, по който Жаки бе забравила, че я изпълва Грифин, - мъжът шептеше, че съжалява, че ужасно съжалява и не е искал да ù причини болка.
А дали не го казваше Грифин? Жаки не съумяваше да разграничи образа, миризмите и думите.
Някъде в далечината се чу писък, разбиването на дърво и тежки стъпки, след което се разнесе нова миризма - която надделя над всичко останало, - миризмата на страх. Промъкна се под вратата и през процепите на прозореца. Изгърмя изстрел. Блъсна я паника, по-силна от тласъците на мъжа. Обхвана я страх, че това им е за последно. Тъкмо се бяха събрали, отново ли щяха да бъдат разделени?
- Не, не и сега, след като най-накрая разбрах, че си жив - изхлипа Мари-Женвиев.
Или пък го каза Жаки? Плачеше ли? Това нейните сълзи ли бяха? Някой друг ли изричаше думите? Усещаше Грифин вътре в себе си. Грифин беше, нали? А не Жил.
Заляха я вълни от нови усещания. Обвиха я букети от ухания. Рози. Канела. Мускус. Усети собствените си солени сълзи и сладките му устни. Телата им бяха плътно прилепени. Не знаеше къде започва единият и къде свършва другият. Докосването и уханието му бяха като наркотик. Някога означаваха толкова много един за друг. Бяха създали свой отделен свят и въпреки това се отказаха от него. Той се отказа, той я напусна. Отказа се от връзката им, от нея, от магията, която телата им сътворяваха - пo-мистична от който и да било аромат, създаван от парфюмерист. Това е уханието на тайни и докато го усещаше, щеше да живее вечно.
Жаки изви бедра нагоре. Срещаше тласъците му с тялото си, костите ù се триеха в неговите. Плътта им се сблъскваше с плясък. Лицето му бе заровено в шията и. Устата му отново намери рамото и. Онова място. Разтърсиха я тръпки. Пръстите му се впиха в кожата й. Тя го обгръщаше, но той беше навсякъде около нея. Нямаше спомени и въпреки това всичко беше само спомен.