- Плачеш ли? - прошепна той.
Жаки не бе сигурна, а и не искаше да знае. Пак ли е получила пристъп? Какво друго би могло да бъде? Странен полусън. Зловещо красив. Изпълнен с горчива тъга. Друго време. Отдавна отминал век. Мъж и жена в тази стая. Изгубена любов. Намерена любов. Правеха любов, изпълнени със скръб пред лицето на някакъв ужасяваш страх.
Жаки потрепери. Грифин сбърка реакцията ù със страст и отново изви гръб в нов силен тласък. И Жаки пак потъна в тъмнината - този път по-наситена и по-плавна. Миризмите се сливаха в един по-пищен, по-горещ, no-разтърсващ аромат. Тя вървеше през лабиринта. Той бе в центъра. Протегна ръце към нея. Движеха се като един - любовници, свикнали един с друг, които сякаш танцуваха така в прегръдките си от стотици години.
Повече нямаше да има тъга. Нямаше повече да има копнеж, защото нямаше повече да се разделят. С този акт подпечатваха съдбите си. Те бяха две злочести половини, които най-накрая се събираха в едно и не оставяха място нито за въздух, нито за огън, за ухание или воня, за вода, за дъх. Бяха заедно. Без мисъл, мъдрост или думи. Бяха заедно, както открай време, завинаги, помисли си Жаки в миг на просветление, когато я заля забравата, възможна само при толкова дълбоко и болезнено избухване.
Трийсет и пет
На отсрещната страна на улица „Сен-Пере“, в двора на блок с апартаменти от XIX в., под сянката на кестеново дърво сe криеше синя кола. Уилям уреди портиерът да му запази мястото за паркиране. Триста евро в замяна на цифров код, с който живущите в сградата отваряха масивната дървена порта. Само две семейства имаха автомобили. Следователно оставаха три свободни места.
Въпреки укритието, предоставено от дървото, Валънтайн бе угасила фаровете и бе затворила прозорците. Електронното подслушвателно устройство беше модифицирано така, че бутоните му да не светят. Слушалките ù бяха изработени по най-нова технология и дори когато Уилям беше в колата с нея, не чуваше какво слуша тя. Валънтайн беше обучена да взима всички предпазни мерки.
Откакто седеше тук, никой не бе влизал или излизал. Изглежда, всички се бяха прибрали за през нощта.
Тя се размърда на седалката, протегна се, изпъна крака. Тичаше общо десет часа седмично. Пет часа отделяше на тренировки по бойни изкуства. Спазваше макробиотична диета и пиеше витамини. Под наставничеството на франсоа беше превърнала тялото си в инструмент. Инструмент, който никой не можеше да ù отнеме. Единственият ù порок бяха цигарите, от които обаче си позволяваше само по осем на ден.
Четири часа седене в колата не беше нищо. Най-дългият ù престой, без да мърда, продължи девет часа. Но се увенча с успех. За разлика от тази вечер.
Валънтайн проследи Грифин Норт и Жаки Л'Етоал до къщата след вечерята в кафене „Марли“. Няколко минути ясно чуваше техния разговор, но после гласовете им изчезнаха. След около час долови няколко изречения, но Грифин пусна музика. После чуваше само откъслечни изречения. Нищо ценно. Поне на пръв поглед. Може би по-късно, когато прослушаше записа, щеше да открие нещо важно.
В автомобила беше тясно, горещо и влажно, но Валънтайн бе обучена подобни неща да не я разсейват. Просто седеше и слушаше. Обектът говореше на английски и беше нужна повече концентрация от обикновено. А както се оказа, това я изнервяше, защото пропускаше нюансите в откъслечния разговор, който чуваше.
Съвсем ясно обаче позна звуците от любовния им акт. По някаква причина се засрами. За последно бе спала с мъж преди четири години. И това беше единственият мъж, с когото беше, откакто Франсоа я прибра от улицата и я заведе в болницата.
Стресна я почукване на прозореца. Инстинктивно хвана ножа си. Също като войниците от Народната въоръжена полиция в Китай, беше изучила многобройни техники за убиване: с огнестрелно оръжие, с нож, в ръкопашен бой. Като Франсоа предпочиташе хладните пред огнестрелните оръжия. Ножът тип „Пеперуда“ на колана й бе подарен, когато я приеха в триадата. По острието имаше гравирани красиви дракони. Стоманените дръжки бяха обвити с кожени ленти, омекнали от дългогодишна употреба.
В древността този вид ножове бил предпочитан от монаси, които ги носели под расата си. Подостряли само върховете, за да ги използват при самозащита, без да убиват нападателя.
Нейният нож беше наточен чак до дръжката.
Видя Уилям, отпусна хватката върху ножа и отключи вратата.
Той се качи в колата и й подаде едната от две картонени чаши с топъл чай. Валънтайн му благодари. Отдавна седеше тук и напитката щеше да й дойде добре. Отвори капака на чашата и прозорците се запотиха.
- Нещо стана ли? - попита Уилям.