-Уинстън те оценява много високо. Работил си с него в Интерпол, така ли?
-Да.
- Откога не работиш за тях?
- От няколко години.
Лео не беше разгоборлиб. На Малакай не му пречеше, не държеше да води разговори. Интересуваха го резултатите.
- Успя ли да събереш нова информация?
- Да. Малко повече от това, което докладвахме на Уинстън сутринта.
Малакай се надяваше, че са успели да разберат къде е Роби.
- За Л'Етоал ли?
- Не. Полицията още не разполага със следи за местонахождението му и...
- Каква е новата информация? - прекъсна го Малакай.
- Идентифицирали са мъртвия мъж в парфюмерията на улица „Сен-Пере“. Не беше включено в доклада. Бил е уважаван джаз музикант.
- Защо се е представил за репортер?
- Като че ли е имал и друга професия.
Малакай го разбра.
- За кого е работил?
- За местния клон на китайската мафия.
Колко интересно, че преди малко Колин Фийлд бе споменал статията за забраната на прережданията без разрешително в Китай.
- Много лоша новина - отбеляза Малакай по-скоро на себе си, отколкото на агента. - Това означава, че са наясно какво е намерил Л'Етоал. Несъмнено няма да пестят средства, за да се доберат до него.
Трийсет и осем
Петък, 27 май, 8:30 ч.
Пиколото от „Л'Отел“ достави писмото на Малакай Самюълс в дома на Л'Етоал на следващата сутрин, тъкмо когато Жаки и Грифин излизаха. Тя взе плика, отвори го и прочете бележката. Докато изкарваше ситроена на Роби от двора, обясни на Грифин какво пише в нея.
- Според него глиненият съд е истински и парфюмът е истински - каза тя. - Той е изключителен учен, а... ние сме толкова тъжна, отчаяна порода, не си ли съгласен?
- Задето търсим нещо, в което вярваме ли?
Жаки кимна.
- Митология наричаме чуждата религия.
- А, старият ти приятел Джоузеф Кембъл.
Тя се разсмя, но не с радост, а с нотка на поражение.
- Надеждата умира последна - каза Грифин.
Сега поражението беше за него.
Сутринта беше облачна и леко хладна за месец май. Меланхолична. Но меланхолията отиваше на Париж. Сивото небе му прилягаше като дреха на прочут дизайнер на парижанка. Жаки свали прозореца си. Във въздуха се носеше мирисът на реката, на ранния уличен трафик, на кофите с рози пред цветарницата на ъгъла и на пресен хляб от пекарната надолу по улицата.
Като отделни инструменти, изпълняващи симфония, ароматите създаваха неповторимо ухание, което не се срещаше в нито един друг град, а дори и в този град по друго време на деня.
- Следва ни тъмносиня кола. Кара след нас, откакто потеглихме - осведоми я Грифин.
- Полицаите ли са?
- Едва ли са толкова некадърни в следенето. Не се тревожи. Имаме повече от час, за да стигнем до магазин, който е на пет минути оттук. Ще им се изплъзнем.
На следващия ъгъл Жаки зави наляво, а другата кола продължи направо.
- Добре, няма ги - каза ù Грифин. - И не виждам друг по следите ни. Поне засега. Завий тук и излез обратно на булеварда. Карай бавно.
- Добре си запознат с тактиките за изплъзване.
- Всичко, което знам, съм научил от филми по време на самолетни полети и от книгите, които чета на разкопки. Все се каня да прочета някой от романите, за които пишат в „Ню Йорк Таймс“, но не мога да се сдържа - обичам напрегнати трилъри. Ако любимите ми автори са проучили въпроса задълбочено, би трябвало да сме се измъкнали. Ако пък не...
- Никак не ме успокояваш.
- Май си права.
Караха още пет минути в мълчание и тогава Грифин каза:
- Може да са ни следили с повече от една кола. Някой може да се е обадил до другия автомобил да ни поеме след това, но не виждам да имаме опашка.
- Опашка. Колко драматично.
- Само с мен разполагаш, така че внимавай.
Тя кимна.
- Грифин?
С крайчеца на окото си Жаки видя, че той се обръща към нея.
- Според теб Роби добре ли е?
- Да. Той е находчив и умен. Но най-вече има непоклатима Вяра в онова, което прави. Ако някой може да оцелее само със силата на волята си, то това е Роби.
След още няколко пресечки Грифин предложи да спрат за закуска.
- Магазините ще отворят чак след час. Да намерим някое местенце, където да виждаме улицата през прозореца.
Жаки зави наляво, после надясно и спря пред едно кафене.
Седнаха на масата до прозореца с изглед към широкия булевард.
Поръчаха си кафе и кроасани. Не говориха много, докато похапваха от вкусните закуски. Hитo един от двамата не повдигна въпроса за случилото се предишната вечер, но Жаки имаше чувството, че го обсъждат мълчаливо. Не знаеше дали го бяха направили заради самите тях, или като начин да избягат малко от трудната ситуация, в която се намираха. Трябваше да го изясни. Но чак след като намереха Роби.