- Имам около двеста евро - наруши мълчанието Грифин. - Би трябвало да ни стигнат за екипировката. Ти имаш ли пари в себе си?
- Имам кредитна карта.
- Не бива да пазаруваме с карти. Могат да ги проследят.
- А след като купим всичко необходимо, как ще го пренесем до къщата, без да предизвикаме подозрения у полицаите?
Грифин отпи от кафето си.
- Малакай беше ли написал телефонния си номер в бележката?
Жаки извади писмото от джоба си и му го подаде.
Грифин извади мобилния си телефон и набра номера на терапевта.
- Малакай, обажда се Грифин. С Жаки съм. Имаме нужда от помощта ти.
След час и половина Жаки спря пред дома си и отвори портите към вътрешния двор. Ако някой я наблюдаваше, щеше да види как паркира колата и от нея слизат трима души. Жаки, Грифин и Малакай Самюълс с куфар в ръка. Гост, който щеше да отседне в къщата за известно времд.
Малакай бе хванал такси от хотела и се срещна с тях в магазина за спортни стоки, където напълниха празния му куфар с покупките.
Щом влязоха в къщата, Грифин пусна музика и занесе куфара в кухнята.
- Идвам след няколко минути - каза той. - Трябва да звънна на Елси. Будя я по телефона.
- Всяка сутрин ли? - попита Жаки.
- Да, без значение къде по света съм.
- Той е добър човек - рече Малакай. - Роби е щастливец да има такъв приятел.
Жаки кимна. Не посмя да проговори. Привързаността на Грифин към дъщеря му я бе трогнала.
Тя отвори куфара и с Малакай извадиха спелеоложката екипировка на масата.
- Благодаря ти - каза Жаки. - Осигури ни чудесно прикритие.
- За мен е удоволствие. Затова съм тук, да помогна с каквото мога.
Жаки взе една каска и отряза етикета с готварски ножици.
- Дълъг път си изминал. От онова, което Грифин ми обясни, ми се струва, че няма начин да убедиш Роби да ти продаде парчетата.
- Събрах над четвърт милион долара.
Тя поклати глава.
- Възможно е Роби да е отровил човек, да го е убил. Парите няма да го накарат да промени решението си. - Отново поклати глава. - Каква лудост. Още докато бяхме деца, поемаше ненужни рискове заради идеалите си. За малко да загине при един бунт в Тибет, докато се опитвал да помогне на монасите да спасят реликвите си. Но този път...
-Той има непоклатими убеждения.
- За неща, които не са от значение. Вярва в керамични парчета - част от измислена приказка. Митовете са метафори.
- Глиненият съд не е мит, а реалност. Прераждането е реално - възрази Малакай.
Беше готов да спори, но Жаки не беше.
- Не си заслужава да умреш за подобно нещо - подчерта тя.
- Заслужава си да умреш за всичко, за което си струва и да живееш. - В гласа на Малакай имаше копнеж, който накара Жаки да се поколебае, преди да отвърне.
- Говориш като него.
- Имаме много сходни убеждения.
- Не предполагах, че си романтик.
- Не съм изненадан. Аз те опознах много по-добре, отколкото ти мен.
- Та аз изобщо не те опознах.
- Жаки, отчаяно искам да разбера какво пише върху парчетата и дали има аромат, който помага на хората да си спомнят минали животи. Не дойдох единствено за да се сдобия с реликвата на спомените. Тук съм и защото се тревожа за теб. Исках да съм наблизо, в случай че се нуждаеш от помощ. И аз някога имах брат... - замълча за няколко секунди. - Искам дa тu помогна да откриеш брат си.
Малакай постави ръка върху китката й. Охлузванията, получени, когато Грифин я бе изтеглил от дупката предишната вечер, я заболяха и тя се опита да не сгърчва лице.
Малакай погледна към мястото, на което я беше : докоснал.
- Ударих се. Нищо страшно, Грифин се върна в кухнята, затвори телефона и го прибра в джоба си. Жаки забеляза, че леко се намръщи.
— Как е Елси? - попита тя.
- Съкрушена. Една от златните ù рибки умряла през нощта. Трябваше да й обещая, че ще ù купя нова. Както и подводен замък за аквариума.
Преди Жаки да отвърне, домашният телефон иззвъня. Тя се спусна и вдигна преди второто позвъняване.
Обаждаше се инспектор Марше.
Сърцето ù се разтуптя и тя затаи дъх.
- Имате ли новини?
- Не. Но може ли да се отбия и да поговоря с вас?
Жаки излезе от кухнята и влезе в килера, за да остане сама.
- Не може ли да говорим сега по телефона?
- Ще отнеме само няколко минути.
Мирисът на облицованата с бели плочки стаичка извика отдавна забравени спомени. Жаки обичаше да готви с баба си, която винаги й възлагаше задачата да ù занесе необходимите продукти. Пакетите суха храна излъчваха топъл мирис. Болка прониза сърцето й.
- Отбелязахте ли някакъв напредък?
- Нищо съществено, мадмоазел.
Върху един рафт съгледа десетина кутии китайски и японски зелен чай. Любимите на брат й. Прокара пръсти по златистите букви на познатите имена: Aiguilles de Jade. Bouddha Bleu. Dragon de Feu.