Но проклетото устройство им помогна само да проследят автомобила до паркинга на търговски комплекс. С твърде много магазини. Нямаше как да разберат в кой точно бяха влезли и какво бяха купили.
Невъзможно бе да наблюдават всички входове, да правят суматоха и да отвлекат Жаки Л'Етоал. Налагаше се да потърсят друга възможност.
След като се върнаха на улица „Сен-Пере“, видяха как Жаки и Грифин слизат от колата с куфар и още един мъж. От откъслечния разговор, който чуха с дистанционния микрофон през следващия половин час, разбраха името му - Малакай - и няколко думи, които подсказваха, ме Жаки и Грифин отново ще се опитат да намерят Роби. Но никой от тримата не излезе от къщата или от магазина.
При всеки случай, по който работеше Валънтайн, възникваха най-различни спънки. Но обикновено имаше и успехи. Ако те не идваха по естествен път, тя трябваше да се постарае да ги постигне. В настоящата поръчка, досега се сблъскваше само със спънки.
Тя посочи към лаптопа в скута на Уилям.
- Намери ли някаква информация за мъжа?
- Да, научих много неща. Малакай Самюълс. Терапевт, занимаващ се с прераждания от Ню Йорк.
- И той иска проклетите парчета - ядоса се Валънтайн. - Сам ли е според теб?
- Да. Твърде тихо е за трима души. Дори просто да седят и да не правят нищо.
- Къде може да са отишли, Уилям? Къде според тях е Роби Л'Етоал?
Уилям й подаде компютъра.
- Намерих и това. Никак няма да ти хареса.
Въобразяваше ли си, или Уилям изглеждаше доволен?
Тя погледна към екрана. Чертеж. Отне й няколко секунди да разпознае имота на отсрещната страна на улицата. Сградата имаше два изхода. Вратата на магазина и вратата на къщата. Между тях имаше вътрешен двор, обграден със стена.
- Има само два изхода, които наблюдаваме - каза Уилям.
Валънтайн заби зъби в лъскавата червена ябълка.
- Определено не са ги взели с хеликоптер. - Плодът беше сипкав и тя го хвърли на пода в купчината боклуци и разтри очи. - Трябва да я принудим по някакъв начин да излезе от къщата и да я отвлечем.
- Полицията не я изпуска от поглед.
Писнало ù беше от Уилям и от песимистичния му светоглед, от тънкия му писклив глас, от навика му да се покашля преди да заговори, от зачервените му очи.
Неподходящият партньор беше останал жив. Искаше си Франсоа. Опита се да помисли. Какво щеше да я посъветва наставникът ù?
Мелодията е написана, но ти си в състояние да смениш тоналността, темпото. Винаги можеш да включиш китарен риф9.
Косата запарваше тила ù. Яката на блузата ù бе подгизнала.
Риф.
Четирийсет и едно
13:10 ч.
През процепа в стената Жаки и Грифин видяха процесия от четири жени и двама мъже, облечени с черни роби, да минава по тесния тунел. Лицата им тънеха в сенки от нахлупените качулки.
Жаки се опитваше да не помръдва, да не диша. Страхуваше се непознатите да не усетят присъствието им. В интернет прочете за художниците, музикантите и хора, търсещи приключения, да слизат в катакомбите. Сред тях имаше и сатанисти, които използваха каменните галерии, за да провеждат церемониите си.
Тези тук от тях ли са? Ами ако знаеха, че ги наблюдават? Какво щеше да стане, ако ги криеха с Грифин. Дали бяха опасни? Ами ако са попаднали на Роби? Биха ли го наранили?
Групичката се придвижваше бавно. Отне им цяла вечност да прекосят тунела.
Най-накрая проходът се опразни и стъпките им спряха да отекват из пещерата. Жаки понечи да тръгне напред, но Грифин постави ръка на рамото ù и я задържа.
- Почакай да се уверим, че са отминали - прошепна той.
След пет минути прецени, че са изчакали достатъчно и ù кимна.
- Добре, да тръгваме.
Пътеката пред тях беше широка, но стръмна. Двамата пълзяха един до друг през камъчетата по пода на виещия се проход. Най-накрая стигнаха до отвор.
Жаки тупна в следващата пещера и усети, че нещо тук е различно. Преди да успее да се обърне, преди дори да го види, чу гласът му да отеква из малката каменна ниша.
- Знаех си! - засмя се Роби и се спусна към нея. -Невероятна си в разгадаваното на ребуси.
Жаки се хвърли в обятията на брат си. Бяха последвали неясни знаци до това невъзможно място и го откриха! Той я прегърна също толкова силно.
Роби миришеше на подземие. На прахта, плесента и смъртта, които Жаки вдишваше през последния час. Имаше и леко кисел дъх, доста неприятен, но изобщо не беше от значение. Пътят до брат ù беше труден. С Грифин бяха преодолели камъни и кости, но пристигнаха.