Когато Жаки се отдръпна и огледа Роби, видя на бузата му засъхнала кръв. Блузата му беше мръсна и раздрана.
- Ранен ли си?
Той поклати глава.
- Не. Защо питаш?
- Одрал си си лицето.
- Сигурно в някой камък. В началото доста бързах.
- Но си добре, нали?
Не можеше да откъсне очи от него. Искаше да постави пръсти върху китката му и да провери пулса, за да е сигурна. Толкова се страхуваше какво може да му се случи.
- Всичко е наред. - Той я прегърна през рамо. -Добре съм, Жаки.
Тя облегна глава на рамото му и за миг затвори очи.
- Вече можеш да спреш да се тревожиш за мен -потри Роби гърба й. - Не исках да те плаша, но нямаше как по друг начин да ти пратя съобщение.
Тя се усмихна. Брат ù я познаваше толкова добре.
- Познаваше ли мъжа, когото откриха в работилницата? Роби, той е мъртъв. Знаеш, нали?
- Не трябваше да умира. Но ме заплаши с пистолет. Канеше се да ме убие, ако не му дам парчетата. Изгорих от веществото само колкото да го зашеметя. - Гласът му трепереше.
Грифин извади бутилка вода от раницата си и я подаде на Роби.
- Пийни си. Ще имаме предостатъчно време да говорим за случилото се.
Роби признателно отвъртя капачката и изгълта половината съдържание на шишето.
- Откъде знаеш за това място? - попита Жаки.
- Елате, в съседната пещера има маса и столове. Ще ви обясня всичко, а вие ще ми разкажете какво става горе. Неприятно е да те издирват.
- Маса и столове ли? - изуми се Грифин.
- Ела и ще видиш. Тук долу има и легла, условия за готвене. Съществува цяла друга вселена, ако си наясно накъде да гледаш.
И наистина в съседното помещение имаше голям камък и импровизирани пейки, направени от натрупани една върху друга надгробни плочи. Паметници. Но след като Грифин и Роби седнаха, Жаки ги последва и се сгуши до брат си. И докато разговаряха, не спря да го докосва. Попипваше дупките в ръкава му, галеше ръката му.
- От понеделник вечерта ли си тук? - попита Грифин.
- В общи линии. Първо слязох тук, след това хванах влак до Долината на Лоара.
- В първия момент си помислих, че... си се удавил.
Роби постави ръка на рамото на сестра си и се приведе към нея.
- Съжалявам. Не успях да измисля друг начин. Трябваше да се погрижа да ме помислят за мъртъв, за да им отвлека вниманието.
- И избра място, което само по себе си носи послание ли? - попита тя.
- Да, полицията мисли ли ме за мъртъв?
- Не са сигурни. Марше, инспекторът, който води разследването, не е убеден. Как откри това място? Дядо ли ти го показа?
Роби кимна и извади от джоба си импрегниран лист. Разгъна го, постави го върху масата и го изглади с ръка.
Винаги действаше толкова внимателно с всякакви вещи.
Картата беше голяма и неудобна за носене с размер около половин квадратен метър, измачкана, избледняла и осеяна с петна.
- Дядо започна да ме води тук след като ти се премести в Америка. Даваше ми картата и ме оставяше аз да водя, за да науча маршрута. Казваше, че всеки трябва да си има скривалище. Обикаляхме тунелите с часове. Той не бе слизал долу от войната и ми разказваше истории за Съпротивата.
- Дядо е слизал през шахтата? Та той беше на повече от седемдесет години! - възкликна смаяно Жаки.
- Знам. Беше невероятно жилва старец.
- Колко удивително приключение сте преживели -отбеляза Грифин.
Жаки долови болката в гласа на бившия си любовник. Грифин бе огорчен от собственото си семейство. Баба му и дядо му бяха починали още докато бил малък, а баща си почти не познаваше.
Роби кимна.
- Нямах представа колко важно ще се окаже да се оправям в подземията. Като тийнейджър се сприятелих с група музиканти, които изнасяха концерти в една от пещерите няколко пъти месечно. Тук долу се крие изцяло различен свят. Твори се изкуство. Има история. Има зловещи и свещени неща. Преди е имало един куп входове и изходи, но градската управа е затворила повечето. Чак при третия си опит открих изход, различен от онзи в лабиринта. - Посочи към точка на картата в четиринайсети арондисман. - Използвах ето този тук.
-Тук слизат ли полицаи? - попита Грифин.
- Имат си достатъчно работа над земята. Освен това, хората, които идват тук, са безобидни, бунтуващи се творци и любители на приключенията, отритнати и неразбрани от обществото. Хора, коитo не могат дa си намерят място над земята.
Тогава и аз трябва да дойда тук, помисли си Жаки и му каза за групата с качулките, която бяха видели.
- Къде се намираме? - попита Грифин и посочи картата.
Роби сложи пръст върху една точка.
-Тук.
- Лесно ли се намира мястото?
- Не - отвърна Роби и начерта линия с пръста си.