Тот поклати глава.
- Бързо, скрий се в склада и чакай там - прошепна той.
Изида скочи от постелята, нахлузи ленената риза върху голото си тяло и изтича към далечния край на лабораторията на Тот. Отвори вратата и се скри в склада.
Блъсна я вълна от миризми. Тук придворният парфюмерист държеше всички масла и мехлеми, с които правеше парфюмите за кралицата.
Тя си разчисти място на една пейка и седна. Трепереше от страх. Стъпките се приближаваха. Несъмнено идваха много хора.
Докато чакаше, отваряше бурканите и миришеше съдържанието им. Канела, терпентин, есенции от лилии, ириси, рози и горчиви бадеми. В един алабастров буркан имаше парфюм. Наситен и завършен аромат, без отделните му съставки да надделяват над останалите. Сложно, красиво ухание.
Изведнъж я обгърна тъга. Усещане за безнадеждност. Страстта ù щеше да доведе до болка. И за това щеше да е виновна самата тя. Но винаги ставаше така, нали? Още като беше малка, майка ù все повтаряше, че ако някъде е станала беля, то Изида е в основата й.
В работилницата влязоха хора. Тот ги поздрави. Изида не можеше да се съсредоточи - виждаше река, по която бавно се носеха лодки. Силни мъже с лъщяща от масла кожа гребяха и се отдалечаваха от центъра на Александрия. Други мъже стояха на стража. Жени плачеха с деца, вкопчени в краката им.
Част от съзнанието се изгуби във видението, макар да разбираше, че е реакция от уханието. Тот ù бе обяснил, че някои парфюми предизвикват халюцинации.
Трябваше да се вземе в ръце; трябваше да е с всичкия си, ако искаше да не я открият. Опита да затвори бурканите и шишетата с тапите, но един от съдовете падна и се разби.
Какъв шум вдигна само! Изида затаи дъх и се ослуша. Навън все още беше доста шумно и може би не я бяха чули. Съзнанието ù започваше да се прояснява.
Навън глъчката стихна.
- Приспивателният парфюм, който ви направих, действа ли? - чу тя гласа на Тот.
- Да, много по-добре от виното. Будя се без главоболието, което получавам от ферментиралото грозде.
Изида притисна устата си с длан, за да не издаде звук. От другата страна на вратата беше царицата. Защо Клеопатра ще идва лично при парфюмериста?
- Нуждаете ли се от още?
- Вероятно. Трябва да попиташ Шармен. - Така се казваше придворната, която винаги я придружаваше. - Има ли нови парфюми?
- Да, два. Единият е с основа от рози. Ето...
Царицата бе интелигентна, образована и справедлива жена, но по отношение на парфюмите имаше прекалено големи изисквания към Тот. Влечението ù към уханията граничеше с мания. За да ù угоди, Марк Антоний ù бе построил парфюмерийна работилница и бе засадил околните площи с растения, от които се добиваха любимите ù есенции: горичка с райски ябълки, балсамово растение, полета с избуяли ароматни цветя.
Клеопатра използваше най-разнообразни ухания. Много от тях за почитане на боговете. Други - за балсамиране на мъртвите, за да ги придружават в отвъдното. Имаше отделни мехлеми за тялото, косата, чаршафите и дрехите си.
Разполагаше с колекция от отвари, за които се говореше, че са с най-различни въздействия: за насърчаване на любовни актове, за облекчаване на нервни неразположения, за прогонване на тъга и за предизвикване на радост. Тот бе казал на Изида, че за тези по-сложни ухания използва за основа синя лилия.
- Оставете ме насаме с жреца - заповяда Клеопатра.
Свитата на кралицата се оттегли с шумолене.
Защо искаше да остава насаме с Тот?
- Разкажи ми как върви работата ти - нареди тя след няколко секунди.
- Много бавно,царице. Нямам формули, по които да работя. Подобно нещо не е правено досега и...
- Но ти ще успееш да го създадеш, нали? Каза, че ще успееш.
- Правя всичко по силите си.
- Тот, трябва да има начин да си спомняме предишните си животи. Цезар вярваше в това. Аз също.
Изида се слиса. Всеизвестно бе, че душата се пренася в отвъдното по струйките дим. Ароматните пръчици бяха стълбата към безсмъртието. Нима Клеопатра намекваше, че стълбата действа и в двете посоки? И душата може и да се върне чрез дима. Египтяните не вярваха, че отново се завръщат на земята.
- Трябва да разбера миналото, за да проумея бъдещето. Да разбера коя съм била. И с кого съм била. Наученото ще ми помогне да управлявам... - Гласът й заглъхна, после отново прозвуча по-тих. - И да намеря покой. Ако знам, че с Цезар сме били заедно и преди, че отново може да...
Веднъж Тот бе разказал на Изида, че според гръцките философи душата се прераждала отново на земята. Предците на царицата бяха дошли от Гърция.
-Ако се връщаме... Ако аз и любимите ми хора се завръщаме на този свят, как ще се разпознаем, ако не ми помогнеш?