Според клюките Клеопатра още не беше прежалила Цезар, а Марк Антоний бил простоват мъж в сравнение с него. Говореше се, че царицата се била примирила със съдбата си, но била изгубила сърцето си по първия римлянин, когото обичала.
- Ако боговете благоволят, ще намеря начина да съставя формулата, царице.
- Искам този парфюм на душата, Тот.
Изида недоумяваше как ли изглежда лицето на царицата, когато говори за толкова лични неща. Зачуди се дали е сложила ръка на рамото на Тот. Ако тя го желаеше, щеше да го вземе. Царицата беше с големи любовни апетити. Тот нямаше да отвърне на желанията и, нали?
Изида изпита ревност. Сега царицата говореше невероятно тихо и се наложи подслушвачката да , напрегне слух. Приближи се безшумно до вратата.
- Не искам никой да разбира върху какво работиш. Възможно е формулата да се окаже мощен инструмент, който не искам да попада в ръцете на враговете ми. Представи си, че всички можем да разберем кои сме били, преди да се преродим в този живот... да видим всички личности, които някога сме били. Да знаем каква карма носим. Да разберем съдбата си. Представи си знанията, които бихме получили. Какво мислиш, че ще струва това?
- Ще си струва и убийство.
- Не и ако никой друг не знае за съществуването му.
- Никой няма да научи.
- А работниците ти? Любовницата ти?
Изида застина и затаи дъх. Дали Клеопатра е чула нещо конкретно? Някой в двореца знаеше ли? Или е просто предположение, защото много мъже имаха любовници.
-Това е вашата работилница. Вашите масла. Вашите подправки. Вашите цветя. Вашите благовония и мехлеми. Не обсъждам работата си с други жреци. Вашите формули са написани на свитъци, скрити на сигурно място.
- Обещай ми, че няма да се откажеш, докато не създадеш парфюма - каза царицата и седна.
Тот отговори с тихо мърморене.
Изида най-накрая се осмели да погледне през процепите между вратата и рамката.
Тот бе паднал на колене със сведена глава пред царицата. Тя попипваше косата му, но не гледаше надолу към него. Взираше се право напред все едно търсеше нещо в далечината. Къде гледаше? Към миналото? Към бъдещето? Клеопатра внезапно се изправи. Гласът й си възвърна пронизителния тон.
- Моля, дръж ме в течение как върви работата.
Изида стоеше неподвижно в тъмното и слушаше как стъпките на царицата се отдалечават. Тот щеше да я повика, когато е безопасно. Чакаше и размишляваше за подслушания разговор. Защо Тот не ù бе казал върху какво работи? Защо не бе споделил с нея толкова важна задача? Ако съществува аромат, който разкрива миналото, и тя иска да го помирише. Ами ако с Тот са били заедно в предишен живот? Коя е била тя преди? Може би е извършила нещо ужасно. Това би обяснило защо толкова често, когато бяха заедно, наред със страстта, изпитваше и чувство за ужасна трагедия.
- Вече можеш да излезеш. - Любовникът ù стоеше на входа на хладния склад с протегнати ръце. Тя изтича при него. Той я прегърна и прокара пръсти по голите ù ръце. - Докъде бяхме стигнали, преди да ни прекъснат?
- Възможно ли е?
- Кое, скъпа?
- Да съществува парфюм, за какъвто говореше царицата? Миризма, която да разкрива минали животи.
- Не знам.
- Но нали каза, че ще го създадеш.
- Казах, че ако съществува, ще го открия.
- Искам да го помириша.
- Той ще принадлежи на царицата.
Изида се отдръпна.
- Няма ли да ми дадеш да го помириша?
- Нека не се тревожим сега за това. - Той потърка нос в шията й. - Тук ми харесва. Тъмно и хладно е. Идеално място за...
- На кого си предан?
- Изида... - Тот прокара ръце по гърба ù и я стисна за дупето.
За пръв път откакто беше с Тот, докосването му не я развълнува изобщо. Устните му върху шията ù дори не предизвикаха тръпка.
- Първо ми отговори.
.- Поставяш ми невъзможна задача. Не мога да предам царицата.
Изида се наежи.
- Но не мога да предам и теб.
Тя вдъхна уханието на кожата му. Неговия аромат: бергамот, лимон, мед, иланг-иланг и мускус. Харесваше ù повече от всички останали парфюми, които той произвеждаше.
- Ще пазя тайната ти, Тот. Не крия ли всичките ни тайни?
Четирийсет и три
Париж, Франция
27 май, 13:36 ч.
Мъглата беше влажна и студен като гъст зимен дъжд. Изгубена сред нея, Жаки потрепери. Чувстваше се замаяна и дезориентирана. Някъде в далечината се чуваха гласове. Може би трябваше да ги проследи и да намери изход от тези сенки. С мъка се съсредоточи. Къде бяха?
- Какво направи с оръжието на мъжа? - обърна се Грифин към Роби.
Жаки фокусира каменната пещера. Водата капеше методично. Въздухът отново не миришеше на екзотични масла и подправки, а на суха глина и пръст. Колко ли бе продължила халюцинацията? Беше ù се сторило, че трае около двайсет минути. Но ако съдеше по предишните пристъпи, вероятно не бе изминала и минута.