- Скрих го зад камък в първия тунел - отвърна Роби.
Трудно ù бе да се съсредоточи върху техния разговор. Чувстваше се отпаднала, все едно се събуждаше от дълбок сън.
Да, сънищата. Лекарите я бяха научили да си спомня сънищата, за да ги анализират в търсене на отговори за болестта ù.
Снощи сънува, че е в градината и не може да излезе от лабиринта. Някой я викаше. Не я молеше за помощ, а й я предлагаше. Обещаваше й, че ще разбере всичко, щом стигне до центъра. Дали беше мъжки или женски глас? Не помнеше.
В действителност лабиринтът бе малък. В съня се бе разраснал до безкрай и тя не можеше да намери правилния път.
Но сънищата често не носеха никакво значение. Лабиринтът е скривалището от детството ù. Нейно убежище. Както и на брат й. В реда на нещата беше да го сънува.
- Жаки, дай ми ги - каза Роби.
Какво иска? Сочеше ù нещо с ръка. Тя погледна надолу. Още държеше керамичните парчета в дланта си. Брат ù ги взе.
- Имаш ли представа кой би положил толкова усилия, за да се сдобие с тях? - попита Грифин.
Брат ù уви парчетата и кимна.
- Нямат парична стойност; някой явно ги иска заради онова, което символизират.
Грифин кимна:
- Или някой иска да попречи да бъдат използвани като символ. И да се погрижи да не попаднат в ръцете на Далай Лама.
- Кого го е грижа дали ще ги дадеш на Далай Лама? - попита Жаки.
- Не съм се замислял по въпроса - обърна се Роби към Грифин. - Великолепна идея.
- Нещо не схванах. Бихте ли обяснили за какво говорите? - попита Жаки и двама им.
- Въпреки всичките си усилия, китайците така и не успяват да пречупят тибетския дух – обясни Роби. - Най-новият им опит бе да прокарат закон, който изисква хората да се регистрират, за да се преродят. Абсолютно нелепо, знам, но го направиха.
Това е отчаян фарс, целящ да дискредитира всяко дете, родено в свещена област на Тибет - където ѝ се очаква да се роди истинското превъплъщение - за да не бъде провъзгласено за лама.
- Но какво общо имат с това парчетата? - попита Жаки.
- Който се сдобие с тях, ще държи в ръката си евентуално доказателство за теорията за прераждането.
Роби бе увил парчетата в найлоновата опаковка и сега ги прибра в торбичката на врата си.
- И кой би си направил целия този труд? - попита Жаки. - Тези парчета не доказват нищо.
- Не. Но предполагат нещо жизненоважно. Системата е такава, че само Кармата или Панчен Лама могат да разпознаят превъплъщението на Далай Лама. Последните трима Панчен Лама, намерени в Тибет, са изчезнали безследно. Китайците изцяло спъват издирването на преродени висши лами. Властта им зависи от това. Бъдещето на Тибет виси на кантар, а това е още една амуниция - потупа торбичката.
- И докъде си готов да стигнеш, за да доставиш тази амуниция? Загина човек. Криеш се в подземно гробище. Не можеш ли просто да изхвърлиш тези останки в някоя дупка или да ги оставиш тук при костите? Ще отидем в полицията. Действал си при самозащита.
- Чакай, чакай - прегърна я Роби през рамо. - Трябва да го направя.
- Защо?
- Имаш ли план? - попита Грифин.
- Не мога да рискувам да ме арестуват, докато не занеса парчетата на Негово Светейшество. Той пристига в Париж след два дни и...
- И дотогава тук ли ще стоиш? - прекъсна го Жаки.
-Да.
- Но тук е опасно - възрази тя.
- Това е най-безопасното място за мен в цял Париж. Знаеш ли колко е сложен лабиринтът от тунели? Ако някой ме търси, мога да изчезна за минути.
Жаки не разбираше духовните вярвания на брат си и не ги споделяше. Но дори тук, на трийсет метра под земята в това гигантско гробище, усещаше дълбоката вяра на Роби и виждаше какво самообладание му дава тя. Преди му завиждаше за това, но не и в момента.
- Тук долу може да има престъпници. Ауди хора. Опасно е.
- А горе да не съм в безопасност?
- Роби, една будистка монахиня се свърза с мен - прекъсна ги Грифин. - Срещнахме се. Тя каза, че е от центъра, че са разгледали молбата ти и може да ти помогне.
- Значи ще ми уреди аудиенция?
Грифин кимна.
- Предложи да ни помогне да те намерим. Дори намекна, че е възможно да прати подкрепления от мистични сили.
- Трябваше да приемете предложението й, щяхте да ме намерите по-бързо. Казала е, че е от парижкия център, така ли? - звучеше въодушевено.
- Да и иска да се срещне с теб.
- Добре, доведете я тук.
- Тук ли? - попита Жаки и поклати глава, след което стана. Отиде до изхода на пещерата, постави ръка върху камъка на свода и погледна отвъд него. Беше си свалила каската и нямаше фенер, който да освети пространството пред нея. Виждаше само тъмен проход, губещ се в черна безкрайност. Вдиша мириса на прашни камъни и лишеи и си представи, че е усещала тази комбинация от дъх на минерали и плесен открай време. Несъзнателно бе подхванала старата им игра. Жаки се обърна към брат си.