Когато излизаше от стаята, чу Малакай да пита:
- Парчетата в него ли бяха, Грифин?
Четирийсет и пет
15:45 ч
Азиатката с бръснатата глава и кехлибарена на цвят роба погледна към дисплея на мобилния си телефон, позна номера и вдигна.
Странната гледка - жена на вярата да говори по модерен електронен апарат - нямаше нищо общо с простота и съзерцание.
- Какво става? - попита мъжът в другия край на линията без встъпителни думи.
- Преди малко се срещнах с археолога. Помоли ме за помощ.
Храмът бе празен, поне доколкото ù бе известно. Този следобед имаха само един посетител и той си бе тръгнал преди десет минути, но въпреки това тя излезе навън и се скри сред акациевите дървета, за да вижда дали някой се приближава.
Всяка сутрин, преди да стане от леглото и всяка вечер, преди да си легне, тя медитираше, за да се избави от тревогите. Не можеше да се обърне към външния свят, преди да е намерила вътрешен покой. Докато беше в духовния лагер, се научи как да постига дълбока медитация, което се оказа изключително полезно умение. Ламите щяха да се разочароват, ако знаеха как е решила да използва наученото, но старите схващания трябваше да останат в миналото.
И бъдещето трябваше да се почита.
- Какво каза той? - попита мъжът нетърпеливо.
- Роби Л'Етоал е на сигурно място и иска да му уговорим среща с Негово Светейшество - усмихна се тя. - Освен това ми даде списък с неща, които ще ми трябват за пътуването.
- Какво пътуване?
Небето беше ясно. Само няколко пухкави облачета плаваха по синия небосклон. Наоколо не се виждаха прелитащи птици, но тя долавяше чуруликането им сред дърветата.
- Ще ходя да се видя с Л'Етоал. Археологът не обясни подробно.
- Какво включва списъкът?
Жената с шафранената роба изброи вещите.
- Значи той е някъде под земята - отбеляза мъжът.
- Така изглежда.
- Трябва да обсъдим следващия си ход.
Птиците чуруликаха безмилостно. Толкова силно, че я разсейваха. Песните им я изправиха на нокти. Тя взе шепа камъчета и пръст от земята и ги хвърли към дървото отдясно. След това замери с нова шепа дървото отляво. Чу се плясък на криле и песните замлъкнаха. Тишина. Сега отново можеше да се концентрира.
Докато обсъждаха плана, се почувства уверена.
„Нужна е увереност, но не и прекалена сигурност“ беше я предупредил наставникът ù. „Гордостта пречи на изпълнението на задачите и разбива концентрацията.“
Това бе един от уроците, които той се опита да й предаде - урок, който тя така и не усвои напълно. Да трансформира гордостта от своята работа в гордост от съвместната работа. Да постигне истинско себеотрицание. Трудна работа, зашото развитието и успехите само засилваха егото.
- Разчитаме на теб - каза началникът й. - Онова, което е в ръцете на Л'Етоал е много важно.
- Разбирам.
- Жизненоважно е да не попада при неподходящите хора.
- Да, да. - Тя бе наясно с това, но не знаеше почти нищо друго. Бяха я научили да приема, че не може да знае всичко. - Бих искала да знам защо тези глинени парчета са толкова важни.
В другия край на линията последва мълчание. Тя винаги задаваше твърде много въпроси. Наставникът й я бе предупредил и за това.
- Не е нужно да знаеш, а да се подчиняваш.
Освен гордостта ù и любопитството й се нуждаеше от овладяване.
- Сигурна ли си, че ще се справиш?
- Приемам всяка трудна задача, която ми поставите и я изпълнявам - отвърна тя, като се опитваше да звучи почтително, но уверено. Само че досега рядко бе работила сама. При тази мисъл сърцето ù се разтуптя. Беше се трудила години наред, за да си извоюва това право. Сега най-накрая можеше да се докаже, да разгърне потенциала си.
Разговорът приключи и тя се облегна на ствола на едно дърво. Почувства стабилната му, неподвижна сила. Вятърът шумолеше в листата. Един лама бе казал, че всеки път, когато духне вятър, листата се покланят признателно.
Върна се в храма и се огледа. Трябваше да почисти и подреди. Но първо направи онова, което би направила всяка прилежна тибетска монахиня - приготви си чаша чай и седна да медитира. Трябваше да се подготви за предстоящото пътуване.
Четирийсет и шест
16:51 ч.
Сега вървяха по друг маршрут. Жаки и Роби бяха единодушни поне по този въпрос: никой не биваше да разбира, че в градината на дома им има таен вход за градските подземия. Затова Роби начерта друг маршрут от шахта на тиха уличка в четиринайсети арондисман, откъдето влизаха много от посетителите на катакомбите.