— Дяволски добре знаеш, че и това не мога да докажа. Ако се върна при Уорфийлд и му предам този малък неофициален разговор, ще изгубя договора в момента, в който си отворя устата. А също и най-големия хонорар, който някога е бил предлаган на геолог.
— Мога ли да те попитам за сумата? Само от научен интерес.
МакОлиф погледна Холкрофт.
— Какво би казал за един милион долара?
— Бих казал, че съм изненадан защо не са ти предложили два. Или три. Защо не? Няма да си жив да го похарчиш.
Алекс не отклони очи от тези на англичанина.
— В превод това означава, че ако враговете на „Дънстоун“ не ме убият, ще го направи фирмата, така ли?
— Ние смятаме така. Това е единственото логично заключение. Щом приключиш работата си.
— Разбирам… — МакОлиф отиде до бутилката уиски и си наля внимателно, като че ли го мереше. Той не предложи нищо на Холкрофт. — Ако кажа открито на Уорфийлд това, което чух от теб, ти наистина смяташ, че той ще…
— Ще те убие? Тези думи ли Ви смущават, господин МакОлиф?
— Нямам основателни причини да използвам тези думи, господин Холкрофт.
— Естествено. Никой никога не свиква с тях… Да, ние смятаме, че той ще те убие. Ще нареди да те убият, разбира се. След като ти изпие акъла.
МакОлиф се облегна на стената, като разглеждаше уискито в чашата си, но не пиеше.
— Вие не ми предлагате алтернатива, нали?
— Разбира се, че ти предлагаме. Мога да си тръгна оттук; все едно, че никога не сме се срещали.
— Ами ако някой те види? Нали каза, че ме наблюдават.
— Те няма да ме видят; ще трябва да се задоволиш с уверението ми — Холкрофт се облегна на стола си. Той замислено допря пръсти. — Разбира се, при това положение ние не сме в състояние да ти предложим защита срещу която и да било от страните…
— Защита от недоказуемото — тихо се намеси Алекс.
— Да.
— Нямам алтернатива… — МакОлиф се отдръпна от стената и отпи няколко глътки. — Освен една, Холкрофт. Да речем, че се съглася да Ви сътруднича, защото обвиненията Ви… или теориите Ви, както и да ги наричате, може би имат известни основания… Но аз не нося отговорност пред Вас.
— Не съм сигурен, че разбирам.
— Няма да се подчинявам сляпо. Няма да ме разигравате като марионетка. Искам това условие в писмен вид, ако му викате така.
— Така трябва да е. Често съм го използвал.
МакОлиф прекоси стаята към англичанина и се насочи към облегалката на стола си. Седна на ръба й.
— Сега ми го обясни простичко. Какво трябва да правя?
Гласът на Холкрофт прозвуча спокойно и отчетливо:
— Целите са две. Първата е да се открият противниците на „Дънстоун“; онези, които унищожиха — избиха първия изследователски екип. Предполага се, че те ще те отведат до втората и очевидно основна цел: имената на хората от неизвестната йерархия на „Дънстоун“. Безликите хора в Лондон, Париж, Берлин, Вашингтон… поне един-двама. Ще ти бъдем благодарни за всяка конкретна подробност.
— Откъде да започна?
— Страхувам се, че знаем много малко. Но все пак имаме нещо. Това е само една дума, може би някакво име. Не знаем. Но имаме сериозни причини да смятаме, че е страшно важно.
— Една дума ли?
— Да… „Халидон“.
4.
Той се чувстваше така, сякаш работи в две различни сфери на действителността, като никоя от тях не е напълно реална. През деня МакОлиф се съвещаваше с мъжете и жените в геофизичните лаборатории на лондонския Университет, като събираше данни за изследователския си екип. Университетът, както и Кралското общество на историците, бяха прикритие на „Дънстоун“, но нито една от двете организации не знаеше, че експедицията се финансира от „Дънстоун“.
През нощта, в ранните сутрешни часове, той се срещаше с Холкрофт в малки охранявани къщи на слабо осветените улици в Кенсингтън и Челси. До тези места го возеха с две различни превозни средства — карани от служители на разузнаването таксита. За всяка среща Алекс си имаше легенда, която обясняваше местонахождението му: покана за вечеря, момиче, претъпкан познат нему ресторант; нищо необичайно, всичко беше лесно обяснимо и можеше да се провери.
Сеансите с Холкрофт бяха разделени на инструктаж в различни области: политическия и финансовия климат в Ямайка, контактите между разузнавачите на острова, и някои основни умения — използване на уреди за осъществяване на комуникация и за контранаблюдение.
На няколко от сеансите Холкрофт доведе „специалисти“ от Западна Индия — черни агенти, способни да отговорят на всеки въпрос, който би могъл да зададе МакОлиф. МакОлиф имаше само няколко въпроса; преди малко повече от година той беше правил проучване за „Кайзер боксит“ край Оракабеса и подозираше, че този факт е насочил Джулиан Уорфийлд към него.