— Лека нощ, приятелю. Приятни сънища.
Йенсен окачи слушалката на телефона. Той бавно се отправи към масата в ъгъла, с чаша в ръка, като кимаше любезно на останалите гости на мотела, създавайки около себе си впечатлението, че очаква някого, най-вероятно — жена си. Нямаше желание да сяда при други хора. Трябваше да остане насаме със себе си, докато обмисляше следващите си ходове.
Ето защо той лежеше сега в пясъка зад кораловото възвишение на брега на океана и наблюдаваше как Лорънс и Сам Тъкър си приказват. Видя неща, за които се предполагаше, че никой няма да види: пристигането на двама мъже, единият от които очевидно беше лекар, носещ неизбежната чанта, а другият — нещо като негов асистент, мъкнеше обемист куфар и някакви принадлежности със странна форма. Между МакОлиф, Алисън и доктора имаше кратко съвещание. Малко по-късно към тях се присъединиха Сам Тъкър и чернокожият член на екипа — Лорънс. Впоследствие другите се прибраха, а на терасата останаха само Тъкър и негърът. На пост. Явно охраняваха не само момичето и Алекзандър, но и онзи, който и да беше той, в съседната стая: раненият мъж със странно оформената глава, когото изнесоха от колата. Кой ли беше той?
Три часа вече двамата мъже оставаха на своя пост. Никой не беше влизал, нито излизал. Но Питър знаеше, че не бива да напуска крайбрежната си наблюдателница. Все още не. И тогава Йенсен видя как негърът от екипа, Лорънс, слезе по стълбите на терасата и тръгна през дюните към брега. В същото време Тъкър се отправи през тревата към ъгъла на сградата. Той застана неподвижно в края на моравата — очевидно чакаше някого или пък само наблюдаваше.
Лорънс стигна до водата. Йенсен беше заинтригуван. Огромният негър направи нещо много странно: погледна часовника си, след това запали две кибритени клечки, една след друга, като за няколко секунди задържа всяка от тях високо в утринния неподвижен въздух и накрая ги хвърли във водата.
Няколко мига по-късно странното действие получи своето обяснение. Лорънс заслони очите си с ръка, пазейки се от заслепяващите лъчи на изгряващото слънце, което си пробиваше път отвъд, над хоризонта. Питър проследи линията на погледа му. Две подобни припламвания се появиха в сенките на отсрещния бряг, недалеч от носа. Една малка лодка свърна към вътрешността на заливчето и нейната сиво-черна коруба изплува бавно в лъчите на утрото. Тя се насочи към тази част на плажа, където стоеше Лорънс.
Няколко минути по-късно Лорънс драсна друга клечка и я задържа високо дотогава, докато получи потвърждение от приближаващия плавателен съд. В следващия момент двете пламъчета бяха изгасени почти едновременно и негърът се затича обратно през пясъка към „Бенгал Корт“.
Сам Тъкър, който стоеше в тревата до ъгъла на сградата, се обърна и видя тичащия Лорънс. Той отиде до стълбите, водещи към брега, и го зачака. Чернокожият стигна до тях, двамата си размениха няколко думи, след което заедно се отправиха към вратата на стаята на Алисън Бут. Тъкър я отвори и те влязоха вътре. Двойната врата остана полуотворена.
Питър продължи да наблюдава мотела, като хвърляше поглед и към брега. Откъм терасата все още нямаше раздвижване, а малката лодка продължаваше да се плъзга по гладката повърхност на водата. Вече беше само на около триста или четиристотин ярда. Дълга, плоскодънна рибарска лодка, задвижвана от приглушен мотор. На кърмата седеше негър, облечен в някакви дрипи и с бяла сламена шапка на главата. Над малката палуба стърчаха въдици, отстрани на корпуса бяха надиплени мрежи. Създаваше се впечатлението, че един най-обикновен ямайски рибар е излязъл на утринен риболов.
Когато лодката стигна на двеста-триста стъпки от брега, чернокожият кормчия запали клечка кибрит и след това бързо я изгаси. Йенсен погледна към терасата. За секунди фигурата на Сам Тъкър изникна от тъмнината зад отворената врата. Той държеше единия край на носилка, в която лежеше мъж, увит в одеяла. Процесията се завършваше от Лорънс, който носеше другия край.
Като внимаваха да не клатят носилката, двамата мъже притичаха през терасата, надолу по стълбите, през пясъка и стигнаха до брега. Времето беше точно разчетено. Нямаше излишно суетене. На Йенсен му се стори, че всичко стана светкавично: в момента, в който лодката се удари в плитчината, Тъкър и Лорънс нагазиха във водата с носилката, прехвърлиха я много внимателно през борда и я положиха на дъното. Върху завития в одеялата мъж метнаха мрежите и мигновено рибарската лодка беше избутана обратно във водата от Сам Тъкър. Лорънс се беше приплъзнал и вече седеше на едно от ребрата й. Само секунди по-късно той съблече ризата си, измъкна от някаква вдлъбнатина на лодката и нахлупи на главата си стара, разръфана сламена шапка; издърпа една от въдиците, закрепени към палубата. Преобразяването беше цялостно. Конспираторът Лорънс се беше превърнал в летаргичен местен рибар.