Рут чу металическото изщракване и се обърна.
— Трябва ли да правиш това?
— Да. Джулиан беше достатъчно ясен. Аз предложих МакОлиф, а той просто се съгласи с моя избор. МакОлиф е осъществил контакт. С кого? С какво? Налага се да открия — Питър разтвори връхната си дреха и тикна „Люгера“ в триъгълника кожени ленти, пришит в хастара й. После закопча куртката си и се изопна. — Някакви издутини, старото ми момиче? Личи ли много? — Не.
— Добре. Едва ли прилича на униформата на Уайтхол, но смея да твърдя, че е доста по-удобна.
— Ще бъдеш внимателен, нали? Толкова е ужасно там навън.
— Всичкият този багаж, който ме принуди да мъкна дотук, сега май ще влезе в работа! Чак сега го оценявам, скъпата ми — Питър се усмихна и се обърна към раницата си, като натъпка обратно съдържанието й и дръпна ремъците, за да ги закопчае. Той нагласи езичетата в дупките им, стегна коланите за последно и понамести с няколко удара издутините. След това вдигна раницата за раменните й ремъци и я пусна да падне на земята. — Ето! Екипиран съм за две седмици, ако се наложи.
— Как ще разбера?
— Когато не се върна, заедно с моя носач. Ако се справя добре, може да се окаже, че е твърде вкочанясал, за да се върне със собствените си крака.
Питър видя как устните на жена му потрепераха, ужасния страх в очите й. Той пристъпи напред, за да я накара и тя да дойде към него. И тя го направи, почти падна в обятията му.
— О, Господи, Питър…
— Моля те, Рут. Шшшът. Не трябва — каза той, милвайки косата й. — Джулиан е всичко за нас. И двамата знаем това. Джулиан смята, че двамата ще бъдем много щастливи в „Пийл корт“. „Дънстоун“ щял да има нужда от много хора в Ямайка, каза той. Защо не и от нас?
Когато непознатият носач пристигна в лагера, Джеймс Фъргюсън Можа да види, че водачът, Маркъс Хедрик, беше толкова ядосан, колкото и заинтригуван. Всички бяха заинтригувани. МакОлиф бе тръгнал рано сутринта за крайбрежието; странното беше, че носачът не го бе срещнал надолу по реката. Носачът настояваше, че не е видял никой друг, освен шляещи се обитатели на хълмовете, някои ловели риба, други ловували — но никакъв бял човек.
Носачът бил изпратен от Държавното бюро по труда, от клона във Фалмут, където знаели, че експедицията търси допълнителна работна ръка. Бил добър познавач на разклонението на реката, тъй като израснал в Уестън Фавъл и горял от нетърпение да-започне работа. Естествено, той имаше необходимите документи, подписани от някакъв мъгляв служител на ДБТ във Фалмут.
В 2.30 следобед, Джеймс Фъргюсън, отпочинал след обяда, седна на ъгъла на леглото си, готов да събере инструментариума си и да отиде обратно на терена. Пред палатката се чу изшумоляване. Той вдигна поглед. В този момент най-неочаквано новият носач отметна платнището на входа и влезе вътре. В ръцете си носеше пластмасов поднос.
— Бих казал…
— Взема чинии, господар — каза рязко носачът. — Бързо бъде много чисто.
— Тук няма чинии. Само една-две чаши се нуждаят от изплакване…
Носачът снижи гласа си:
— Имам вест за Фъргюсън. Аз ти го дава. Ти чете бързо — чернокожият бръкна в джоба си и извади един запечатан плик. После го подаде на Фъргюсън.
Джеймс разкъса гърба на плика и извади една страница машинописен текст, написан върху бланка. Бланката беше на фондацията „Крафт“ и погледът на Фъргюсън веднага бе привлечен от подписа. Той беше известен из цяла Ямайка — заврънкулките на Артър Крафт Старши, полуоттеглилият се, но все още пълновластен ръководител на предприятията „Крафт“.
„Скъпи мой Джеймс Фъргюсън,
Извиненията от разстояние са винаги доста неловки, но пък най-искрени много често. Такъв е и настоящият случай.
Моят син се е държал невъзпитано, поради което той също изпраща своите извинения. Той ги изпраща от Южна Франция, където ще остане за неопределен, но доста дълъг период от време.
На въпроса: Вашият принос в изследванията върху баракоата, осъществени в нашите лаборатории, е огромен. Той доведе до това, което ние вярваме, че ще се окаже съществен пробив и ще има голямо приложение в промишлеността. Смятаме, че този успех може да бъде още по-голям, ако Вие незабавно се завърнете при нас. Вашето бъдеще е осигурено, млади човече, по начин, по който всеки гений заслужава да бъде възнаграден. Вие ще станете един много богат човек.
За нас, обаче, времето е от значение. Ето защо Ви препоръчвам да напуснете експедицията незабавно — вестителят ще Ви обясни как ще стане заминаването, а от своя страна аз мога да Ви уверя, че съм уведомил Кингстън за моите желания и те дадоха пълното си съгласие. (Баракоата е от значение за цяла Ямайка.) Ние постигнахме и взаимно съгласие по това, че не трябва да уведомявате за настоящето ръководителя на експедицията д-р МакОлиф, тъй като неговите непосредствени интереси изцяло противоречат на нашите. А що се отнася до присъединяването на Ваш заместник-ботаник към експедицията, това е въпрос на няколко дни.