МакОлиф се облегна на стола си. Той започваше да разбира.
— Така… ако „Дънстоун“ излязат от играта, Вие отново се връщате към… как беше там — „здравословната борба“?
— Да — каза Даниел тихо.
— Тогава и Вие, и Британското разузнаване искате едно и също. Защо е необходимо да поставяте условия?
— Защото решенията ни са различни. Ние имаме времето и увереността на последната, крайна инстанция. Нито англичаните, нито французите нито американците, нито германците имат, което и да е от двете. Икономическите удари, които биха понесли тук, на острова, биха се оказали преимущество за нас. И това е всичко…, с което смятам и да приключим темата… Ние имаме списъка на „Дънстоун“, а Вие ще направите предложението.
— Тоест, отивам с Малкълм до Монтего…
— Вие ще бъдете ескортиран — прекъсна го грубо Даниел. — Членовете на Вашата геологопроучвателна експедиция остават заложници. Най-малко отклонение от инструкциите ни — и те ще бъдат моментално екзекутирани!
— Да предположим, че Британското разузнаване не Ви окаже доверие? Какво, по дяволите, се очаква аз да направя?
Даниел се изправи:
— Те ще Ви повярват, МакОлиф, тъй като Вашата екскурзия до Монтего Бей е само част от новината, която скоро ще гръмне по цял свят. Тя ще предизвика дълбок шок в няколко световни столици. И Вие ще кажете на Британското разузнаване, че това е нашето доказателство. А то е само върхът на айсберга „Дънстоун“… О, те ще Ви повярват, МакОлиф. Точно по обяд Лондонско време, утре.
— Това ли е всичко?
— Не. Има още едно нещо. Когато пиеската приключи, разяреният и хвърлен в паника гигант „Дънстоун“ ще изпрати своите убийци. И наред с другите, Вие ще се окажете тяхна мишена.
МакОлиф усети, че в гнева си се надига от стола.
— Покорно благодаря за предупреждението — изсумтя той.
— Моля, няма защо — отвърна Даниел. — А сега, да вървим…
Отвън, пред канцеларията, Малкълм „свещеникът“, водеше тих разговор с Джанин. При появата на Даниел двамата изведнъж млъкнаха. Джанин препречи пътя му и каза:
— Има новина от Марта Брей.
Алекс погледна Старейшината, после върна погледа си върху момичето. „Марта Брей“ означаваше лагерът на експедицията. Той понечи да каже нещо, но Даниел го прекъсна:
— Каквато и да е тя, съобщи я пред двамата.
— Отнася се до двама мъже: младия Фъргюсън и специалиста по рудите Питър Йенсен.
Алекс си пое дълбоко въздух.
— Какво се е случило? — попита Даниел. — Първо за младия мъж.
— Един водач-придружител дошъл в лагера и му донесъл писмо от Артър Крафт Старши. В него Крафт обещава много неща на Фъргюсън, като го инструктира да напусне незабавно експедицията и да се завърне в Порт Антонио, във фондацията. Нашите скаути ги проследили, пресрещнали са ги на няколко мили надолу по реката. В момента те са задържани там — на юг от Уестън Фавел.
— Крафт е научил за сина си — каза Алекс. — Той се опитва да откупи обратно Фъргюсън.
— Сделката може да се окаже за доброто на Ямайка. А Фъргюсън не е от ония заложници, които стоят особено високо във вашата скала на ценностите.
— Аз го доведох на острова. Той е ценен за мен — отвърна студено Алекс.
— Ще видим — Даниел се обърна към момичето. — Кажете на скаутите да останат там, където са сега. Да задържат Фъргюсън и придружителя-водач до второ нареждане. Какво е станало с Йенсен?
— Той е добре. Скаутите го следят.
— Значи е напуснал лагера?
— Нашите хора смятат, че той се преструва на изгубен. Рано тази сутрин, скоро след заминаването на д-р МакОлиф, той и придружителят му решили да използват онова, което наричат… азимутна връзка. Йенсен завързал придружителя си за единия край, накарал го — е да се отдалечи, докато той размотавал найлоновата корда. Сигналите са се подавали явно чрез подръпване…
— И Йенсен е отрязал връвта, и я привързал за първата фиданка — изкаканиза Алекс монотонно, — мятайки примка около най-близкия клон.
— Откъде знаете това? — Даниел изглеждаше удивен.
— Това е много стар, глупав трик. Безвкусна шега. Разиграва се на „зайци“ — новобранци.
Даниел отново се обърна към момичето.
— И неговият носач е изгубил дирите му. Къде е Йенсен сега?
— Опитвал се да открие пътеката на Малкълм — отвърна секретарката. — Скаутите казват, че почти я бил открил, но се отказал и заобикаляйки се е върнал пак на западния склон. От там може да наблюдава цялата територия на лагера, да държи под око всички пътища за влизане и излизане от него.