— Добре — каза тя. — Готов си. Е, оставил си половината брада, но ставаш за пред хора. Да вървим… скъпи.
Навън, в коридора, Алисън го хвана за ръката и двамата се насочиха към асансьора. Той се опита да я заговори на няколко пъти, но при всеки опит тя го прекъсваше.
— Почакай, докато слезем долу — повтаряше тя тихо.
В градината именно Алисън беше тази, която поиска да се преместят от масата, където бяха седнали. Те заеха друга — от противоположната страна на откритото заведение. МакОлиф забеляза, че около нея нямаше палми или други растения. В бара имаше не повече от десетина двойки и никакви самотни мъже или жени. МакОлиф видя как Алисън оглежда внимателно всяка двойка.
Донесоха питиетата. Когато келнерът се отдалечи, Алисън проговори:
— Мисля, че е крайно време да си поговорим… за неща, за които не сме си говорили.
Алекс й предложи цигара. Тя не си взе и той запали своята. Така печелеше няколко секунди преди да й отговори. И двамата разбраха това.
— Съжалявам, че станахте свидетелка на тази процедура в стаята ми. Не бих искал да й придавате прекалено голямо значение.
— Би било глупаво да го правя, макар че Вие, скъпи, бяхте изпаднали почти в истерия.
— Харесва ми така.
— Как?
— Като ме наричате „скъпи“.
— Моля Ви. Нека си останем колеги.
— Господи! Така ли? Колеги ли?
— Аз съм геолог. А Вие какъв сте?
МакОлиф се направи, че не я чу.
— Вие казахте, че съм бил превъзбуден горе. Да, така беше. Но сега се питам, защо Вие не бяхте. Докато аз се суетях, Вие направихте всичко като по учебник.
— Да, така беше. Вие наистина се суетяхте. Алекс… каза ли Ви някой да ме наемете?
— Не, но ме предупредиха да премисля няколко пъти преди да Ви взема.
— Можех и да Ви измамя. Ужасно ми се искаше да получа работата. Бях готова да легна с Вас, за да я получа. Благодаря Ви, че не го поискахте.
— Никой не ми е оказвал никакво влияние. Просто ме предупредиха. И то заради страничното занимание на бившия Ви съпруг, от което очевидно, от време на време, идват повечето му пари. Казвам „пари“, защото според мен това едва ли може да се нарече доход.
— От него идват всичките му пари и той не ги обявява като доход. Но аз не смятам, че Геофизичният факултет на Лондонския университет може да разполага с такава информация. Още по-малко Кралското общество.
— Грешите. Голяма част от средствата за тази експедиция представляват субсидия от държавата, която преминава през обществото и университета. Когато държавата харчи средства, тя се интересува от кадрите и техните заплати — МакОлиф беше приятно учуден от себе си. Той отговаряше според указанията на Холкрофт — с моментални и логични отговори. Казвай само част от истината, истината трябва да бъде проста… Точно това бяха думите на Холкрофт.
— Да кажем, че съм съгласна с това двусмислено и съвсем като за американци обяснение — каза Алисън и си взе от цигарите му. — Надявам се, че ще ми обясните какво стана горе.
Алекс си помисли, че е дошъл моментът да й отклони вниманието така, както го беше научил Холкрофт. Обяснението не е нужно да бъде многословно. То трябва да е логично и естествено и да не се променя. Той запали цигарата й и заговори колкото се може по-непринудено.
— В Кингстън се играят много политически игри. Повечето от тях са детска работа, но някои са наистина сериозни. Тази експедиция също си имаше своите противници. Някои не са доволни от страната, която я организира, други са просто ревниви, това е… Видяхте какво стана на митницата… Има хора, които искат да ни дискредитират. Дадоха ми този скенер, за да го използвам в случай, че се случи нещо извън нормалния ред на нещата. Това нещо наистина се случи — Алекс допи остатъка от питието си и погледна каква е реакцията на Алисън. Той се постара да бъде максимално искрен.
— Имате предвид чантите ни, така ли? — каза Алисън.
— Да. Това за бележката не отговаря на истината, а служителят на рецепцията каза, че багажът ни пристигнал малко преди нас. Но ние кацнахме на летище Палисадос два часа преди това, значи, някой го е взел още тогава.
— Разбирам. И Вие смятате, че една геологическа експедиция ще подтикне хората към такива крайности. Звучи ми доста невероятно, Алекс.
— На Вас може и да Ви звучи, но е така. За какво се организират експедициите? Каква е обикновено целта им? Нали някой, някои хора, очакват от тях някакви видими материални резултати?
— Да, но не и от експедиция като нашата. Тя обхваща много голям район. Тя е явно, очевидно, с научна цел. Ако не е така… — Алисън млъкна и погледът й срещна очите на МакОлиф. — Господи, би било невероятно, ако не е така.