— Бъркате се в личния ми живот. Повтаряте информация която е може би лична, всъщност трудно може да се… класифицира. Лесно може да я съберете. Освен това сте извънредно неприятен. Не мисля, че ми се иска да обядвам с Вас.
— Само още няколко минути. След това изборът е Ваш.
— Аз избирам в този момент.
— Разбира се. Само още нещо… Доктор МакОлиф се впуска да прави нова кариера с невероятна прецизност. Той постъпва в няколко стабилни фирми за геоложки проучвания, където върши забележителна работа; след това напуска фирмите заради предстоящи договори. За промишлените обединения няма национални граници: „Фиат“ строи офиси в Москва; Москва — в Кайро; „Дженерал Мотърс“ — в Берлин; „Бритиш Петролиум“ — в Буенос Айрес; „Фолксваген“ — в Ню Джързи, САЩ; „Рено“ — в Мадрид — бих могъл да продължа така часове наред. И всичко започваме една-единствена папка, съдържаща подробни данни със сложни технически параметри, където е описано какво е възможно и какво не е, що се отнася до бизнес. Толкова просто занимание, което сякаш се разбира от само себе си. Но без тази папка нищо друго не е възможно.
— Вашите няколко минути почти изтекоха, Уорфийлд. А що се отнася до общността на геолозите, благодарим Ви, че признавате необходимостта от нашето съществуване. Както се изразихте, нас много често ни приемат като нещо, което се разбира от само себе си. — МакОлиф постави чашата си на масата до креслото и се надигна.
Уорфийлд заговори спокойно и внимателно.
— Вие имате двадесет и три банкови сметки, включително четири в Швейцария; мога да ви съобщя и кодовите им номера, ако желаете. Останалите са в Прага, Тел Авив, Монреал, Бризбейн, Сао Паоло, Кингстън, Лос Анджелис и, разбира се, заедно с всички други, в Ню Йорк.
Алекзандър остана неподвижен на ръба на креслото си и се втренчи в дребното старче.
— Доста сте се потрудили.
— Добре свършена работа… Няма нищо незаконно; нито една от сметките не е огромна. Преди няколко дни, когато излетяхте от Ню Йорк, всичките общо възлизаха на триста и осемнадесет хиляди четиристотин и нещо щатски долара. За съжаление цифрата няма значение. Според международните данъчни споразумения за финансовите трансфери парите не могат да бъдат управлявани от едно лице.
— Сега съм сигурен, че не искам да обядвам с Вас.
— Може би не. А какво ще кажете за един милион долара? Свободни и чисти пари, с изцяло платени данъци според американските закони. Депозирани в банка по Ваш избор.
МакОлиф продължи да гледа втренчено Уорфийлд. Той заговори чак след няколко минути.
— Говорите сериозно, нали?
— Напълно.
— За геоложко проучване!
— Да.
— Само тук, в Лондон, има пет добри дружества. Щом имате толкова пари, защо търсите мен? Защо не се обърнете към тях?
— Не искаме фирма, а един човек. Някой, когото сме проучили основно; някой, за когото вярваме, че ще изпълни най-важния аспект на договора. Секретността.
— Това звучи заплашително.
— Нищо подобно. Само финансова необходимост. Ако мълвата се разнесе, ще довтасат бизнесмените. Цените на земята ще скочат, проектът ще стане неосъществим. Ще се наложи да го изоставим.
— За какво става дума? Преди да Ви отговоря, трябва да науча това.
— Планираме да построим град. В Ямайка.
2.
МакОлиф учтиво отхвърли предложението на Уорфийлд да извика отново на „Белгрейвия“ колата на Престън, за да го откара. Алекс искаше да се разходи, да размисли в студения зимен въздух. Движението му помагаше да подреди мислите си; силните, мразовити ветрове по някакъв начин го караха да се съсредоточи в разсъжденията си.
Макар че нещата бяха не толкова за мислене, колкото за възприемане. В известен смисъл преследването беше свършило. Краят на заплетената главоблъсканица се виждаше след единадесет години лутане. Не заради самите пари. А за парите като средство за постигане на независимост.