— Господин МакОлиф?
— Да?
— Казвам се Холкрофт. Мога ли да говоря с Вас, сър?
— Ами да… разбира се — Алекс огледа коридора, докато правеше знак на човека да мине край него. — Позвъних за лед; помислих Ви за сервитьора.
— Тогава мога ли да вляза във Вашата… извинете ме, във Вашата тоалетна, сър? Предпочитам да не ме виждат.
— Какво? Уорфийлд ли Ви изпраща?
— Не, господин МакОлиф. Британското разузнаване.
3.
— Това беше неприятно запознанство, господин МакОлиф. Имате ли нещо против да започна отначало? — Холкрофт влезе в спалнята-дневна. Алекс пусна кубчетата лед в една чаша.
— Няма нужда да го правите. Досега не ми се е случвало някой да ми почука на вратата в хотела, да каже, че е от британското разузнаване и да поиска да използва тоалетната. Звучи малко странно… Ще пиете ли нещо?
— Благодаря Ви. Малко, ако обичате; с мъничко сода ще бъде чудесно.
МакОлиф наля на Холкрофт и му подаде чашата.
— Съблечете си палтото. Седнете.
— Много сте гостоприемен. Благодаря Ви — разузнавачът си свали туиденото палто невнимателно то постави на облегалката на един стол.
— Изгарям от любопитство, господин Холкрофт — МакОлиф седна до прозореца, а англичанинът — срещу него. — Чиновникът на рецепцията ме попита дали ще се качвам горе. Направи го заради Вас, нали?
— Да, заради мен. Обаче той не знае нищо. Мисли, че ръководството е искало да се срещне необезпокоявано с Вас. Често го правят по този начин. Обикновено се отнася за финансови въпроси.
— Много благодаря.
— Ако това Ви притеснява, ще уредим всичко.
— Не ме притеснява.
— Бях на приземния етаж. Качих се със служебния асансьор, когато ми казаха, че сте горе.
— Доста сложно…
— Доста необходимо — прекъсна го англичанинът. — През последните няколко дни бяхте под непрестанно наблюдение. Нямам намерение да Ви стряскам.
МакОлиф замълча, държейки чашата на половината път до устата си.
— Току-що го направихте. Предполагам, че не сте ме наблюдавали Вие.
— Е, може да се каже, че следяхме — от разстояние — едновременно преследвачите и техния обект — Холкрофт отпи от уискито си и се усмихна.
— Не съм сигурен, че тази игра ми харесва — каза спокойно МакОлиф.
— Ние също. Мога ли да се представя по-обстойно?
— Да, моля.
Холкрофт извади от джоба на сакото си черно кожено калъфче с името си, стана от стола и се приближи към МакОлиф. Той протегна плоския калъф и го отвори.
— Под печата има телефонен номер. Ще Ви бъда задължен, ако се обадите и направите проверка, господин МакОлиф.
— Не е необходимо, господин Холкрофт. Вие не сте ми искали нищо.
— Бих могъл да го направя.
— Ако го направите, ще се обадя.
— Да, разбирам… Добре — Холкрофт се върна на стола си. — Както е посочено в моите документи, аз работя във военното разузнаване. Това, което не е написано в тях, е, че съм работил във Форин Офис и данъчната служба. Аз съм финансов експерт.
— В разузнавателните служби ли? — Алекс стана от стола си и отиде при кофичката с лед и уискито. Той ги посочи; Холкрофт поклати глава. — Това е необичайно, нали? Мога да си представя да работите в банка или в брокерски офис, но не и в шпионския бизнес.
— Преобладаващото болшинство от… Разузнаваческата работа е пряко свързана с финансите, господин МакОлиф. Има различни нюанси, разбира се.
— Приемам поправката — Алекс си доля пиене и осъзна, че проточилата се тишина се дължи на това, че Холкрофт го чака да се върне на стола си. — Като се замисля, разбирам какво имате предвид — каза той, като сядаше.
— Преди няколко минути попитахте дали ме праща „Дънстоун“ ООД.
— Мисля, че не съм казвал нищо подобно.
— Добре, Джулиан Уорфийлд — същата работа.
— Това беше грешка от моя страна. Страхувам се, че не си спомням да съм Ви питал за каквото и да било.
— Да, разбира се. Това е една от най-важните страни на споразумението Ви. Не можете да споменете господин Уорфийлд или „Дънстоун“; или когото и да било, каквото и да било, свързано с тях. Честно казано, на този етап ние чистосърдечно одобряваме това. Една от причините според нас е, че ако нарушите изискванията за секретност, веднага ще Ви убият.
МакОлиф свали чашата си и се вгледа в англичанина, който говореше напълно спокойно и точно.
— Това е абсурдно — каза той просто.
— Това е „Дънстоун Лимитид“ — отговори тихо Холкрофт.
— Тогава, струва ми се, ще бъде най-добре да ми обясните.
— Ще се постарая… Преди всичко трябва да знаете, че Вашият екип ще е вторият, който се изпраща да направи геофизичното проучване, за което сключихте договор…