Барък се изхили:
— Къса ти е паметта, мъжки! Горе във високата трева има един мъртъв полицай. Без съмнение Флойд прибра поне него със себе си. Е, Флойд беше стрелец… А твоята глава ще я откъснат. Полицаите от Фалмут няма и да се поколебаят за това.
Барък беше прав. Къде, по дяволите, беше Уайтхол?
— Да са го застреляли? Смяташ ли, че е ранен?
— Мисля, че не е, човече. Но кой може да е сигурен?…
Чарли обаче не направи каквото му казах. Той изтича на югозапад, към полето.
Единичен лъч светлина се защура по обраслите брегове на реката на около сто ярда нагоре по течението.
— Гледай! — извика Алекс.
След това се появи втори, а после и трети лъч. Три танцуващи стълбчета светлина, размахани към реката отдолу.
— Не можем повече да чакаме, мой човек! Скачай и се хващай на пръта за управление!
Двамата избутаха сала в средата на течението и скочиха върху вълнообразната бамбукова повърхност.
— Аз ще ида отпред! — извика Мур, катерейки се през издигнатата, пригодена за сядане и дори снабдена с облегалка част, използвана от туристите, наслаждаващи се на красотата на Марта Брей. — Остани отзад, човече! Създай работа на пръта и когато ти кажа, спри и спусни краката си през задния борд!
МакОлиф се втренчи на оскъдната лунна светлина, докато се опитваше да разбере кой е управляващият прът сред привързаните цилиндрични бамбукови стъбла. Той се оказа вклинен между долния парапет и палубата. Алекс го вдигна, потопи го във водата, а после и в тинята под нея.
Салът навлезе в бързея и се понесе надолу по течението. Мур стоеше приведен напред и използваше своя прът, за да отблъсква навреме бързо движещото се бамбуково корито от предателски стърчащите над водата камъни, готови да се врежат в корпуса и да го разцепят; Наближаваха един от завоите на реката. Барък извика:
— Сядай върху задницата! Провеси крака във водата! Побързай, мъжки!
Алекс изпълни това, което му беше наредено, а малко след това му се изясни и защо трябваше да го направи. Забавянето, получено благодарение на тежестта и спускането на краката му във водата, даде възможност на Мур да прекара благополучно сала през миниатюрен архипелаг от опасни подводни скали. Блъскаха се вляво и вдясно, в и над извисяващите се назъбени камъни. На два пъти МакОлиф си помисли, че салът ще се килне и изхвърчи далеч от водата.
Поради шума от грубото задиране и това, че вниманието му бе изцяло погълнато от бързея, Алекс не успя в първия момент да разбере, че се стреля. Осъзнаването дойде по-късно, заедно с ужилването и парещата болка в лявата ръка. Един куршум беше нагризал плътта му. Струйка кръв протече по ръкава му. Чак тогава, сред омаята на лунната светлина, той чу стакатото на изстрелите.
— Залегни, човече! — изкрещя Барък. — Прилепи се към сала! Не могат да ни последват. Вече минаваме завоя. Има пещера. Много пещери. Те водят към Брей Роуд… А-а-а!
Мур се присви, изпусна пръта и се хвана за корема. После се свлече върху палубата. Алекс се присегна към продълговатата архивна касета, напъха — я в колана си и запълзя към предната част на сала. Барък Мур се гърчеше: беше жив.
— Лошо ли си ударен? Доста зле!… Остани долу! Ако заседнем, скачай във водата и бутай… Все покрай завоя, човече.
Барък изгуби съзнание. Бамбуковият сал премина през плитчина с чакълесто дъно и най-накрая достигна последната извивка на завоя, където водата беше дълбока, а течението мощно и по-бързо от преди. Стрелбата спря. Бяха извън полезрението на Трелоунската полиция.
МакОлиф поизправи рамене. Архивната касета се бе врязала в кожата под колана му. Лявата му ръка пулсираше от болка. Реката се превърна в огромен гладък басейн. Течението се чувстваше дълбоко някъде под повърхността. Отсреща, по диагонала, се виждаха стръмни скали, рязко извисяващи се над бреговете на реката.
Изведнъж МакОлиф забеляза самотен лъч на джобно фенерче и стомахът му се сви. Врагът не беше отзад, той ги причакваше в засада. Несъзнателно Алекс бръкна в джоба си, напипвайки пистолета. Неговият „Смит и Уесън“, даден му от Уестмор Талън. Той го вдигна, докато салът се насочваше към стръмните скали и фенерчето.
Алекс се сниши над безчувственото тяло на Барък Мур и зачака с протегната напред ръка, с пистолет, прицелен в силуета, държащ прожектора. Беше на около четиридесет ярда от безмълвната фигура. Всеки момент щеше да натисне спусъка и да отнеме човешки живот.
— Барък, човече!
Мъжът на оня бряг на реката беше Лорънс.
Чарлз Уайтхол чакаше във високата трева близо до група хлебни дървета. Архивната касета беше на сигурно място под мишницата му. Той коленичи и остана неподвижен, окъпан от лунната светлина, наблюдавайки къщата на Пиърсол и околностите й. Намираше се на двеста ярда от нея. Не бяха открили още тялото на убития пазач. Трупът на Флойд бе пренесен в къщата, за да бъде обстойно претърсен на подходящо за това осветление. Беше оставен само един полицай. Всички други се бяха втурнали към източния край на гората и надолу към Марта Брей, преследвайки Мур и МакОлиф.