Стана от стола и се протегна. Обърна се, за да се убеди, че вратата на малката стая е все още залостена. Помисли си, че трябва да се справи и с нея: сам я залостил. Беше съвсем сам.
Беше карал по черни пътища близо четирсет мили от Карик Фойл до границата му със Света Ана. Изостави полицейската кола в полето и извървя последната миля до града пеш.
Преди десет години Света Ана беше място за срещи на хората от Движението от Фалмут и Очо Риос. „Негри богаташи“ се наричаха самите те. Имаха доста земя в Дракс Хол, Чоки Хил и Дейвис Таун. Имотни и сравнително заможни хора, които бяха изтръгнали богатството си от земята и не искаха да се присъединят към лицемерите от Британската общност в Кингстън. Чарлз Уайтхол си спомняше имената им, както запаметяваше повечето от нещата — въпрос на дисциплина — и след около петнадесетина минути от момента на влизането си в Света Ана, той беше прибран от мъж, каращ чисто нов понтиак, който почти се разплака, като го видя.
След като стана ясно от какво се нуждае, откараха го до къщата на друг мъж в Дракс Хол, чието хоби бяха машинарийките. Представянето беше кратко. После вторият мъж го прегърна и го задържа в прегръдките си толкова дълго, без да каже и дума, че Чарлз се почувства неловко и трябваше да го отблъсне.
Отведоха го в бараката, използвана за работилница, отстрани на къщата, където всичко, за което бе помолил, беше поставено на дълги тесни маси покрай стената. По средата им имаше мивка. Освен горното осветление още настолна лампа, интензивно осветяваше по-малка площ. Чарлз се развесели, като забеляза, че освен онова, което бе поискал, му бяха оставили още купа с пресни плодове и висока кана, пълна догоре с лед.
Месията се беше завърнал.
Най-после архивната касета беше отворена. Той се втренчи в направения разрез. Металните ръбове все още тлееха, угасващо оранжеви, жълти в самия край. Скоро отново щяха да станат пак делнично черни. Във вътрешността можеше да види кафявата обвивка на връзката документи. Обичайните предохранителни мерки при запазване на ценни книжа също бяха налице — между листите стояха леко навлажнени разделители.
Беше попаднал в света на трезорите. Неумолими за хилядолетия.
Уолтър Пиърсол бе заровил скъпоцеността с мисълта, че ще е за дълго. Но беше подценил силата й — тя го бе урочасала.
Той беше професионалист.
Като лекар, справящ се с трудно раждане, Чарлз се присегна и извади безценното отроче от утробата му. Той разви документа и го зачете.
Акуаба. Племето на Акуаба.
Уолтър Пиърсол се беше ровил из Ямайските архиви и открил кратка отпратка в записките, отнасящи се до Маронските войни.
„На втори януари 1739 година потомък на кроматийските племенни вождове, някой си Акуаба, повел последователите си в планините. Племето на Акуаба не можело да бъде страна в гротескния договор с англичаните, още повече, че споменатият договор задължавал африканците да залавят избягалите роби и да ги предават на гарнизоните на белите…“
Споменаваше се името на някакъв невзрачен офицер, който предоставил информацията на писаря на Нейно Величество в Спениш таун, колониалната столица.
„Мидълджон, Роб., м-р, З.И.П. 641.“
Онова, което правеше „Роб. Мидълджон“ значим, беше следното откритие на Пиърсол:
„Писар на Нейно Величество. Спениш таун. 9 февруари 1739 г. /Док. отн. Мидълджон, З.И.П. 641./“
И т.н.
„Писар на Нейно Величество, Спениш таун, 20 април 1739 г. /Док. отн. Мидълджон, З.И.П. 641./“
Робърт Мидълджон. Майор. Западноиндийски. полк 641. В година 1739-та от Христа е бил важен за някого. Но за кого? Защо?
Беше отнело седмици на Уолтър Пиърсол да открие в архивите на Института следващата връзка. Второ име. Но не през осемнайсети век, а 144 години по-късно. В течението за 1883 година.
„Фаулър, Джеръми, чиновник, Външно министерство.“
Някой си Джеръми Фаулър взел документи от архивите на новата столица Кингстън „по нареждане на Външното министерство на Нейно Величество кралица Виктория. 7 юни 1883 г.“
Въпросните колониални документи бяха озаглавени просто „Документи на Мидълджон“, 1739.
Уолтър Пиърсол размишлявал. Възможно ли е в „Документа Мидълджон“ да се споменава пак племето на Акуаба, така както и в предишния? И не е ли бил запазен в архива просто от недоглеждане? Ами изземането на документите от оня Джеръми Фаулър на 7 юни 1883 година?
Пиърсол беше летял до Лондон и бе използвал авторитета си на учен, за да получи достъп до отчетите на западноиндийския регион, съхранявани във Външното министерство. Тъй като той се занимавал с изследване на въпрос с почти стогодишна давност, Външното министерство му беше разрешило. Архивните работници били твърде отзивчиви. Но нямало заведени документи от Кингстън в годината 1883-та. Джеръми Фаулър, чиновник на Външно министерство, беше откраднал „Документа Мидълджон“.