Изгубената нишка трябвало да се открие. Уолтър Пиърсол имал две отправни точки: името „Фаулър“ и годината — 1883-та в колониална Ямайка. Тъй като се намирал в Лондон, той решил да издири наследниците на Джеръми Фаулър. Това не било трудна задача.
Фаулърови — синове и чичовци — били собственици на брокерска къща на Лондонската Стокова Борса. Най-възрастният бил Гордън Фаулър, ескуайър, пра-пра-правнук на Джеръми Фаулър, чиновник на Външно министерство в колонията Ямайка. Уолтър Пиърсол разпитал стария Фаулър под предлог, че изследва последните две десетилетия от управлението на кралица Виктория на остров Ямайка и името „Фаулър“ било от изключителна важност. Поласкан, старият джентълмен му предоставил достъп до всички книжа, албуми и документи, свързани с Джеръми Фаулър.
Тези материали разкривали една история, не съвсем нетипична за онези времена: млад човек от „средно потекло“ постъпва на работа в Колониалните служби и прекарва много години в далечно, забутано място, само и само да се върне в Англия позабогатял. Всъщност достатъчно, за да пазарува смело на Борсата през последното десетилетие на деветнайсти век. Благодатно време, оказало се източник на сегашното Фаулърово богатство.
Това било едната част от загадката. Но следата „Джеръми Фаулър“ водела и към Колониалните служби. И Уолтър Пиърсол се завърнал в Ямайка, за да търси втората половинка.
Той се ровел ден след ден със седмици в писаната история на Ямайка. Прегледал всичко, свързано с годината 1883-та. Било къртовски труд. И най-накрая го открил. 25 май 1883 година.
Било свързано с изчезването на малки групи англичани, обикновено ловни дружинки. Нещо, на което не се отдавало особено значение. Непрекъснато имало такива случаи на изгубени в Сините планини и тропическите джунгли. Те били откривани с помощта на скаутски групи, съставени от чернокожи, но предвождани от други англичани.
Така бил намерен и този изгубил се мъж. Писарят на Нейно Величество — Джеръми Фаулър. Не чиновник, а официален кралски писар. Ето защо отсъствието оправдавало мястото, отделено му в записите. Кралският писар не бил незначителна фигура. Той не бил някакъв си оземлен дребен благородник, а личност.
Старото вестникарско описание било кратко, неточно и странно. Мистър Фаулър бил видян за последно вечерта на 25 май, събота, в кантората си. Не дошъл на работа в понеделник и не се появил до края на работната седмица. Нито пък бил спал в квартирата си. Шест дена по-късно мистър Фаулър се озовал в гарнизона на Флийткорс, южно от непроходимия Кок Пит, ескортиран от няколко негри-марони. Бил излязъл с коня си за обичайната неделна езда. Конят му го бил хвърлил, той се изгубил и се скитал няколко дена, докато не го намерили мароните.
Изглеждало нелогично. Уолтър Пиърсол знаел, че в онези години мъжете не яздели сами през такива територии. И ако някой го бил направил, а в случая — мъж, достатъчно интелигентен, за да бъде писар на Нейно Величество, то той би знаел, че трябва да завие наляво, ориентирайки се по слънцето и да достигне южното крайбрежие в разстояние на няколко часа, в най-лошия случай — на цял ден.
Една седмица по-късно Джеръми Фаулър откраднал „Документа Мидълджон“ от архивите. Документи, отнасящи се до сектата, предвождана от кромантийския племенен вожд, наречен Акуаба… изчезнал в планините преди 144 години. А шест месеца по-късно той напуснал Външното министерство — Колониалните служби и се завърнал в Англия като един страшно богат човек.
Той бил открил племето на Акуаба. Това било единственото логично обяснение. И ако наистина било така, оставало предположението: не е ли племето на Акуаба Халидонът?
Пиърсол бил убеден в това. Но му трябвало съвременно доказателство. Доказателство, че не са безпочвени слуховете за съществуването на невероятно богата секта високо в планината Кок Пит. Изолирана общност, която изпраща свои членове в света, в Кингстън, за да упражнява влияние.
Пиърсол проверил петима мъже от правителството в Кингстън, всичките се ползвали с голямо доверие и всички — с неясен произход и минало. Дали някой от тях не принадлежал към братството на Халидон. Отишъл при всеки от тях и на всеки един казал, че единствено на него може да довери тайните сведения, които има за племето Акуаба. И казвал: „Халидон“.