Той чу приближаването на триумфа преди още да се покаже: боботенето на двигателя, разнасящо се в тъмнината откъм тясната странична уличка, която излизаше на кей № 6. Блестящата червена спортна кола изскочи оттам с голяма скорост и закова пред Фъргюсън. Караше я един от подчинените на Крафт, когото Фъргюсън бегло познаваше от около година. Не можеше да си спомни името му. Беше припрян, едър мъж, склонен към арогантност. Но сега той нямаше да бъде груб.
И наистина не беше. Захили се в откритата спортна кола и махна на Фъргюсън да се приближи.
— Здрасти, Фърджи! От кога не сме се виждали!
Фъргюсън мразеше обръщението „Фърджи“. То го преследваше почти през целия му досегашен живот. Точно когато започваше да мисли, че се е отървал от него, като нещо минало, свързано с ученическия му живот, някой — винаги някоя неприятна личност, разсъждаваше той — го използваше. Прииска му се да поправи мъжа, като му напомни куриерските му обязаности, но се отказа. Просто пропусна поздрава покрай ушите си.
— Тъй като ме разпознахте, мисля, че не е необходимо да се легитимирам — каза Джеймс и се приближи до триумфа.
— За к’во, за Бога! А ти как я караш?
— Горе-долу, благодаря. Носите ли плика? Защото аз бързам.
— Разбира се, Фърджи. У мен е. Ей, приятелче, ти си голяма работа. Шефът пикае газ. Направо се е побъркал, ако разбираш накъде бия.
— Знам, разбира се. Така му се пада. Пликът, ако обичате.
— Ей сегичка.
Мъжът бръкна в сакото си и извади един плик. След това се наведе и го подаде на Фъргюсън.
— Трябва да ги преброиш. Ако всичко е наред, само ми върни плика. Ако искаш драсни нещо върху него. А, ето ти и химикалка.
Мъжът отвори жабката, измъкна от там една и я подаде на Фъргюсън.
— Не е необходимо. Той не би се опитал да ме измами.
— Хайде бе, Фърджи! После на моята глава ще трият сол! Преброй ги и се подпиши. Какво толкоз има?
Фъргюсън отвори обемистия плик. Вътре имаше над сто банкноти от по пет и десет долара. Не беше поставил условие да са толкова на дребно. Но трябваше да признае, че така беше по-удобно за него. Щеше да предизвика подозрения, ако тръгнеше да плаща с банкноти от петдесет или дори двадесет долара.
Започна да ги брои. На два пъти човекът на Крафт го прекъсва, задаваше му маловажни въпроси и объркваше сметките му. И трябваше да започва броенето отново.
Когато най-накрая свърши, мъжът неочаквано му подаде завит в хартия пакет.
— Тъй като нашият общ приятел иска да знаеш, че не изпитва лоши чувства към теб — той е душа-човек, нали разбираш какво искам да кажа — та ти изпраща един от тези нови „Яшика“, 35 милиметровите. Спомни си, че направо си луд по фотографията.
Фъргюсън видя етикета на „Яшика“ върху пакета. Апарат за 700 долара и то една от най-добрите марки! Крафт Младши трябва наистина много да се е стреснал.
— Благодарности… на Артър. Но му предайте да не си въобразява, че ще го приспадна от някое следващо плащане.
— О, обезателно ще му предам… А сега искам да ти кажа нещо, Фърджи, глупако. В момента ти си срещу обектива на един шибан „Кандид“.
Мъжът говореше тихо.
— Какво имате предвид?
— Точно зад тебе е, Фърджи, тиквенико.
Фъргюсън се обърна рязко към високата телена ограда и празното пространство зад нея. В сянката на вратата стояха двама мъже. Те излязоха бавно оттам и се приближиха, може би на около тридесет ярда от него. Един от мъжете носеше в ръката си триножник, на който беше закачен фотоапарат.
— Как да таксувам това?
— Само като малка застраховка, Фърджи, смотаняко. Общият ни приятел е много чувствителен на тема „споразумения“. Схващаш, нали? Инфрачервен филм, бебчо. Мисля, че знаеш какво е това. А ти току-що направи лудо шоу, с броенето на някакви пари и с приемането на нещо си от тип, който не се е появявал на публично място северно от Каракас вече повече от шест месеца. Виждаш ли, нашият общ приятел ме накара да долетя от Рио само и само да се снимам… с теб.
— Не може да ми направите това! Никой не би му хванал вяра!
— Защо цък не, тъпанарино? Ти си един дребен гладен плъх. Знаеш к’во имам предвид, нали? Дребните алчни плъхове като теб лесно ги премятат… А сега ме слушай внимателно, задник такъв. Вие с Артър сте едно на едно. Само, че това, което Артър има срещу теб е малко по-сериозно. Това филмче може да повдигне много въпроси, на които ти не би могъл да намериш смислени отговори. Аз съм човек с лоша слава, Фърджи. Много вероятно е да те изхвърлят от острова, но по-вероятно е първо да те вкарат в дрънголника. Ти не би издържал и петнайсет минути в компанията на ония отрепки. Знаеш за к’во ти говоря, нали? Те биха ти смъкнали кожата, глупако, бавно и мъчително, пласт по пласт… Сега вече ще бъдеш добро момче, Фърджи. Артър каза да задържиш хилядарката. Сигурно ще ти се отдаде възможност да я заработиш.