— Имам приятели, които знаят всичко — отвърна на английски тя. — Проверихте ли онзи контейнер с тялото на Джеймисън?
— Разбира се. Впечатлен съм.
Тя кимна на комплимента.
— Местният кмет също е мой приятел. Влязох в контакт с него малко след като вие сте го потърсили.
— А откъде знаете, че съм го потърсил?
— От телефона, който носите в джоба си. Включите ли го, целият свят разбира.
— Това означава, че имате приятели и в МОСАД.
— Да, между другото. Но вчера вече ви споменах, че те не знаят нищо. Нещата са само между вас и мен.
— Какво искате?
— Няколко минути насаме. Реших, че това място е напълно подходящо.
— Откъде знаехте, че ще дойда тук?
— Кметът ме увери, че ще ви докара.
Закария определено се чувстваше неудобно в присъствието на тази жена.
— Трябва да ви призная, че на пръв поглед планът ви ми се стори твърде нелеп, но след като помислих върху него, разбрах, че всъщност сте прав — започна без заобикалки тя. — Свещеният храм е перфектното място за началото.
Израел установява контрол над Йерусалим непосредствено след Шестдневната война през 1967 г. В знак на добра воля правителството позволява на Висшия мюсюлмански съвет да запази управлението на трийсет и петте акра градска площ, известна като Храмовия хълм. Бог я посочва като място за почивка на Божественото присъствие, а от него светът започва днешната си форма. Там е направен от кал първият човек, там Авраам връзва Исак. Когато се молят, евреите по целия свят се обръщат с лице към това място. Първият свещен храм на планината е изграден от цар Соломон, а Вторият е бил издигнат на същото място.
Хълмът е толкова свят, че Съветът на равините забранява на евреите да се разхождат там, за да не тъпчат местата, по които някога е живяло най-свещеното същество на света.
— Никога не сте споменавали за плана ми — отбеляза на глас Закария.
— Наистина не съм — усмихна се тя.
Може би е добре, че се срещаме, помисли си той, защото също имаше няколко въпроса към нея.
— Бог никога не е отменял заповедта си да му изградим светилище — отбеляза тя. — Мюсюлманският контрол над Храмовия хълм е като нож в сърцето на всеки един от нас. А те нямат никакво намерение да го напускат.
Той знаеше, че арабите наричат хълма Благородното светилище — крайния пункт от пътуването на Мохамед до Йерусалим. Мястото, откъдето Пророкът се е възнесъл на небето. Там се намира Джамията на скалата — най-старата ислямска постройка в света. Тя е обърната с лице към Мека и е изградена точно на мястото на Втория храм.
— Изобщо не трябваше да се изтегляме от там — поклати глава жената. — Каква беше тезата на нашите политици през шейсет и седма? Че никога няма да има мир, ако контролът остане в наши ръце.
— Но какво се получи на практика? Отстъпихме възвишенията и въпреки това продължавахме да живеем в страх. Арабите постоянно ни заплашваха с агресия. И в крайна сметка го сториха. През седемдесет и трета. Войната Йом Кипур. Шест години след победоносния й край им върнахме всичко, което бяхме спечелили, подписвайки споразумението от Кемп Дейвид. Главни действащи лица — Картър, Бегин и Садат.
Проклетите американци отново се бяха намесили. Закария просто изрече на глас това, което мислеше.
— Все пак извлякохме поука от тези две войни — каза тя. — Проумяхме, че докато арабите се бият помежду си, няма да имат време за главния си враг.
Безполезна информация предвид онова, което беше последвало.
— Помня деня, в който свалиха израелското знаме от Джамията на скалата. Баща ми плачеше, аз също. Тогава взех решението никога да не отстъпваме нищо на враговете си.
Посланичката се наведе и започна да разглежда купчината полуизгнили документи.
— Лежат си тук в мрака и бавно се разпадат — промълви тя. — Колко тъжно.
— Като телата наоколо — добави той.
Тя се изправи.
— Искам да науча повече за вашите планове.
Достатъчно, въздъхна в себе си Закария.
— А аз искам да чуя какво знаете — отсече той.
Том направи опит да асимилира думите на Берлингер.
— Съгласен сте с мен?
— Двамата с Марк дълго спорихме по този въпрос. Той поддържаше становището, че тайната трябва да остане скрита, докато аз бях на мнение, че евреите трябва да получат свещените си съкровища. И защо не? Всички останали имаха своите — християни, мюсюлмани, будисти. Какво пречи и ние да се радваме и почитаме онова, което е скъпо за нас?
Том наблюдаваше Але, която внимателно попиваше всичко. После изведнъж реши да й предложи пълния текст на писмото.