— Откъде знаеш? — обади се Трей.
— То е част от наследството ми.
— И аз идвам — отсече Трей, обръщайки се към Бене.
— Няма да стане — поклати глава той. — Това си е наша, маронска работа.
Закария чакаше отговор на въпроса си.
— Вие искате Трети храм — промълви посланичката. — Но без появата на Месията.
— Аз съм убеден, че Месията ще се върне само ако построим Третия храм.
— Повечето евреи са на обратното мнение — отбеляза тя.
— Те грешат — поклати глава той.
И наистина мислеше така. Никъде в купищата документи, които беше изчел, не се споменаваше, че храмът трябва да бъде построен след появата на Месията. Предишните два са били изградени без него. Защо и с третия да не се случи същото? Разбира се, по-добре би било Месията да дойде. Това би било предзнаменование за Оламха-ба — бъдещия свят, в който всички народи ще живеят в мир. Войната ще престане да съществува. Изгнанието на евреите ще приключи и всички ще се върнат в родния Израел. Край на убийствата, грабежите и грехопаденията.
Това беше достатъчно оправдание за намеренията му.
— Вие планирате нова война, Закария — отбеляза посланичката. — Как възнамерявате да върнете съкровищата ни?
Тя очевидно знаеше отговора.
— По начин, който мюсюлманите няма как да игнорират.
— Вашата искра.
Нима има нещо по-подходящо за събуждане на заспалия Израел от връщането на свещените за всички евреи реликви на Храмовия хълм? Реликви, изгубени в продължение на две хилядолетия? А арабите несъмнено ще реагират, възприемайки подобен акт като пряка заплаха за господстващото си положение в района. Те всекидневно се борят срещу достъпа на евреите до хълма и със сигурност ще възприемат завръщането на еврейските реликви там като огромна провокация. И ще реагират. Което означава, че ще предизвикат чувство за мъст и у най-кротките израелски граждани.
Той вече чуваше мнението на коментаторите, сравняващи вавилонците и римляните с арабите, тъй като всички те отказват правото на евреите да си възвърнат Храмовия хълм и да издигнат там светилище на своя Бог. Два пъти в историята техните храмове са били безмилостно разрушавани. Нима ще позволим това да се случи и трети път?, ще се запитат те.
Израел притежава предостатъчно мощ, за да се защитава. Подобен светотатствен акт със сигурност ще предизвика реакцията на неговите граждани.
— Искра, която ще даде началото на огромен пожар — кимна той.
— Със сигурност е така.
— А какво ще направите вие, когато това се случи? — попита Закария.
Наистина искаше да чуе отговор на този въпрос.
— Ще внеса в Кнесета искане за незабавен отговор на поредната провокация и пълна окупация на хълма. Прогонване на всички мюсюлмани от това свято място. Те несъмнено ще окажат съпротива и тогава ще получат доказателство за нашата мощ.
— А светът? Американците? Те със сигурност ще се обявят против подобен акт.
— Просто ще им задам един въпрос: как постъпихте вие, когато станахте обект на терористични нападения? Изпратихте цяла армия в Афганистан, нахлухте в Ирак. Направихте всичко възможно да защитите онова, което е важно за вас. И ние ще сторим същото. Ще наложим израелското господство над хълма, където ще изградим своя Трети храм. А ако вие сте прав, Месията ще се появи веднага след това и светът ще се радва на траен мир. Бих казала, че си струва да поемем подобен риск.
И той беше на същото мнение. Както баща му и дядо му преди това.
— Колко близо сте до успеха? — попита тя.
— По-близо от всякога. Последното късче от мозайката се намира тук, в Прага. Много скоро и то ще бъде в ръцете ми.
Жената го възнагради с доволна усмивка.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита тя.
— Не. Ще свърша всичко сам.
Бене се гмурна в ледената вода и заплува надолу, следвайки светлината на фенерчето в ръцете на Франк Кларк. Би трябвало да изпитва студ, но кръвта му кипеше. Чувстваше се като част от армията на своите деди, готвеща се за решителен бой с британските червенодрешковци. Оскъдно въоръжена, но изпълнена с непоколебима решителност.
Светлината на Кларк изчезна в някаква тъмна дупка, но лъчът все още се виждаше. Той включи своето фенерче и се насочи натам. Не след дълго се озова в малка подводна пещера с диаметър около два метра. Светлината на Кларк сочеше към тавана. Панталонът и ботушите му го теглеха надолу като тежки котви, въздухът му свършваше. Зарита с крака към светлината и главата му изскочи на повърхността. Франк седеше на ръба на скалата, от крачолите му шуртеше вода. Насочи фенерчето към приятеля си и подвикна: