— Винаги съм се питал кой е този тук — промълви Кларк. — Нямахме никаква представа за самоличността му. Единственото, което знаехме, е, че е евреин, и изобщо не пипнахме гроба. Ако се беше разчуло, че тук лежи Колумб, той със сигурност щеше да бъде унищожен.
— И с пълно право — изръмжа Бене. — Този човек е бил крадец и убиец.
— От историческа гледна точка това е изключително важно откритие — обади се Трей. — Никой до днес не можеше да каже къде е бил погребан Колумб. Защото никой нямаше представа. Но сега положението се промени.
— На кого му пука? — сви рамене Бене. — Нека остане да си гние тук. — Обърна се към Франк и попита: — Това ли е всичко?
— Да виждаш нещо друго наоколо?
Той завъртя фенерчето си. Лъчът улови няколко ниши, издълбани в отсрещната стена. Пристъпи към най-близката от тях и надникна вътре. Под светлината се белееха кости. Във всяка от останалите също имаше скелети.
— Вляво от теб почива най-великият маронски лидер — обади се Франк. — Самата Гранди Нани. Погребана е тук през хиляда седемстотин петдесет и осма година.
— Мислех, че гробът й се намира в Мур Таун, откъм подветрената страна на Портланд — отбеляза Бене.
— Отначало е била там, но след това я преместили тук — отвърна Франк и насочи фенерчето си към първата ниша. — А костите, които току-що разгледа, принадлежат на Куджо.
Бене се стресна. Куджо бе брат на Гранди Нани и един от великите маронски вождове, който се сражавал и срещу англичаните. Именно той сключил неизгоден за местните племена мир, който променил завинаги живота им и в крайна сметка довел до тяхното унищожение. Но въпреки това бе дълбоко почитан в историята на острова.
— Доживял е до дълбока старост — отбеляза той.
— Според някои изследователи е починал на осемдесет и няколко години — кимна Франк.
Бене отстъпи крачка назад и набързо преброи издълбаните в скалата ниши. Оказаха се четиринайсет.
— Джони, Куфи, Куако, Апонг, Кпаш, Томбой — започна да изброява Франк. — Всеки един от тях велик водач на своето време. Специални хора, погребани тук в знак на почит и уважение. Бяхме убедени, че човекът в каменния ковчег със сигурност е бил важна личност, поне за евреите, и затова решихме да използваме пещерата и за своите мъртви. Мароните винаги са постъпвали така. Много малко е наше, повечето неща споделяме с други. Но тук нашите уважавани покойници почиват на спокойствие.
Бене не знаеше какво да каже. Всичко беше толкова неочаквано.
Той махна с ръка към бутилката ром, която блещукаше в една от нишите.
— За нашите дъпита — поясни Франк. — Духовете обичат да си попийват. От време на време допълваме бутилката, за да си имат достатъчно.
Този обичай му беше познат. Гробът на баща му в околностите на Кингстън беше зареден по същия начин.
— Има и друго — добави Франк. — Но и то, както всичко в живота на мароните, е повече легенда, отколкото истина. Разпространява се основно сред Учените, за които тази пещера е свято място.
Бене никога не беше обръщал особено внимание на маронските лечители, които кой знае защо се наричаха „учени“. Винаги беше считал, че на първо място при тях е мистиката за сметка на реалните резултати.
— Затова ли е този олтар? — подхвърли той.
Франк кимна.
— Някога тук са се извършвали ритуали. Персонални, достъпни единствено за Учените.
— Но вече не го правят, така ли?
— Отдавна. Но и за това си имат причина.
— Запознат си с много тайни — изгледа го той.
— Непрекъснато ти повтарям, че някои неща трябва да останат неизказани. До подходящия момент.
— Добре, разказвай — предаде се Бене.
— Някога в тази пещера имало още четири предмета — започна Франк. — Висок около метър златен свещник със седем чашки, масичка с дължина един метър и височина петдесет сантиметра, украсена със златен венец по края и гривни по ъглите, и накрая — чифт сребърни тръби със златни инкрустации, също дълги около метър.
— Сигурен ли си? — любопитно подхвърли Трей.
— Никога не съм ги виждал — призна Франк. — Но съм разговарял с хора, които твърдят, че са ги виждали.
— Това са най-свещените реликви на юдаизма. Намирали се във Втория храм по времето, когато римляните превзели Йерусалим. Издирват ги в продължение на две хилядолетия, а се оказва, че те са били тук, в Ямайка?
— Пренесени са заедно с костите на евреина, който лежи в каменния гроб. Очевидците твърдят, че били изработени с изключително майсторство.
— Но никой марон не се е опитал да ги продаде, така ли?
— Никой — поклати глава Франк. — Ние почитаме духовете, защото знаем, че те бродят из горите и могат да причиняват не само добро, но и зло. Не бихме ги обидили, ограбвайки нечий гроб. Вместо това правим обратното — пазим тези светини на място, което възприемаме като много специално.