Влязоха вътре. Очите му с възхищение се плъзнаха по извитите арки и разноцветните стъкла на прозорците. Високите стени бяха боядисани в топло жълто, а между тях се придвижваха множество туристи, които разглеждаха експонатите, подредени в широки витрини. Тишината се нарушаваше единствено от стъпките им. Берлингер кимна на жената зад гишето, която им махна да влизат.
— Нацистите събрали тук всичко, което задигнали от другите синагоги — прошепна равинът. — Идеята била да направят музей на нашата унищожена раса. Със собствените си очи съм виждал огромните купчини свещени съдове, струпани тук и на други места. Гледката беше ужасна.
Поеха по централната пътека, осветена от полилеи с необичайна форма. Многобройните електрически крушки по тях бяха обърнати надолу. От двете страни на пътеката, високо горе, се виждаше балкон с каменни парапети и многобройни ниши, в които бяха изложени лъскави менори.
— Повечето от артефактите вече ги няма, защото са върнати по предишните им места. Но някои останаха, защото храмовете им вече не съществуват. С течение на времето стигнахме до решението, че тук е най-подходящото място да изложим част от своето историческо наследство. Така се роди музеят на една все още жива раса, която продължава пътя си напред.
В гласа на стария воин прозвуча нотка на гордост.
— Няма ли начин да спасите отношенията между вас и дъщеря ви? — попита след кратка пауза равинът.
— Вероятно не. Преди много години получих шанс, но го пропуснах.
— Тя спомена за някакъв журналистически материал, който сте изфабрикували. Това ме заинтригува и се поразрових малко. Оказа се, че някога сте били известен и уважаван журналист.
Думичката някога го жегна.
— И все още съм такъв — поклати глава той. — А онази жена знае цялата истина.
— Така е — кимна равинът. — Ами ако успеете да докажете, че сте станали жертва на измама?
— Нещата ще се променят.
— Не знам нищо повече от онова, което споделих с вас. Тя се държеше тайнствено, но беше много настоятелна.
— А какво всъщност знаете?
— Само подозирам, че има поне един човек на този свят, на когото бихте искал да си отмъстите.
Том отбеляза, че равинът не отговори на въпроса, и реши да му върне жеста, като замълчи.
— По време на войната бях принуден да върша неща, които никой достоен човек не би трябвало да върши — промълви след известно време Берлингер. — Направиха ме председател на еврейския съвет в Терезин. Всекидневно трябваше да решаваме кой ще живее и кой ще умре. Благодарение на нашите решения загинаха хиляди. Собственият ми син — прошепна старецът. — Бог да даде покой на душата му.
Том запази мълчание.
— Трябва да ви кажа нещо — добави равинът. — По време на войната много хора бяха изпратени в лагери. Но нещо се случи с мен малко преди да бъда депортиран. Двамата с Марк често разговаряхме за него. Може ли да го споделя с вас?
Вратата на фермата отхвръкна на пантите си.
Берлингер отстъпи назад, пропускайки двамата мъже и 15-годишния си син Ерик, които измъкнаха навън единствения обитател на къщата. Беше полугол, но лятната нощ беше топла. Името му беше Юри — чех, когото Берлингер познаваше отпреди войната.
— Какво искате? — извика Юри. — Защо сте тук?
Принудиха го да падне на колене.
— Нищо не съм направил! Обработвам си нивите и не преча на никого! Защо сте тук? Нищо не съм казал на нацистите!
— Говорил ли си с нацистите? — пристъпи крачка напред Берлингер._
Всички бяха въоръжени. Включително Ерик, който още от малък беше овладял изкуството да борави с оръжие. До този момент бяха успели да запазят свободата си, защото бяха избягали навреме в гората. Много му се искаше към тях да се присъединят повече хора, но броят на желаещите намаляваше с всеки изминал ден.
— Не, не! — поклати глава Юри. — Не съм говорил с никакви нацисти! На никого не съм казал за евреите, които се крият наблизо.
Точно за това бяха дошли. Едно семейство бе успяло да избяга от Прага и да се скрие в крайградските гори. Юри ги бе снабдявал с храна — достоен жест от доблестен сънародник. Но когато парите на хората свършили, той ги бе предал, за да получи обявената за главите им награда. За съжаление и други постъпваха като него.