— Сбогом, татко.
В душата му мъждукаше плаха надежда, че думите му може би ще бъдат чути. Може би.
Писането на този роман беше свързано с две интересни пътувания до Ямайка и Прага, които предприехме двамата с Елизабет. Виена и Маунт Дора, Флорида, вече познавахме.
А сега е време да отделим фактите от художествената измислица.
Колумб действително е бил принуден да остане в Ямайка повече от година (Пролог и Глава 7). Той находчиво се възползвал от лунното затъмнение, за да получи храна от местното племе (Глава 35). Първото си плаване през 1492 г. извършил с екипаж от осемдесет и седем моряци, между които нямало нито един свещеник. В замяна на това разполагал с преводача от иврит Луис де Торес, който, както е отбелязано в Глава 17, действително е конверсо. Истина е и фактът, че този човек вероятно е първият европеец, останал да живее в Новия свят, който открил качествата на тютюна. Участието му като левит в драмата със съкровището на Храма е моя измислица, но е напълно възможно първите произнесени слова в Новия свят да са били на иврит (Глава 17).
Легендата за Колумб и тайнствената златна мина в Ямайка се радва на широка популярност. Тази тема е засегната подробно в книгата на Едуард Крицлер „Еврейските пирати на Карибите“. Цитираната в Глава 35 кодирана информация (която предполагаемо съдържа сведения за тази мина) е взета от документи, посочени в книгата на Крицлер. От там използвам и историята за братята Коен със съдебното им дело за 420 акра земя, както и за това как Авраам Коен измамил Чарлс II (Глава 10, 19 и 20). „Санта Мария“, флагманският кораб на Колумб, действително претърпява авария край бреговете на Хаити през декември 1492 г. Той потъва, но товарът му е спасен и пренесен на сушата. Загадъчните сандъци са моя измислица. Неколцина историци споменават за сандъци със злато, натоварени от Панама, които Колумб крие на Ямайка през 1504 г., докато корабът му е на ремонт (Глава 7). Никой обаче не може да докаже, че те действително са съществували. В тази връзка е интересно да прочетете разказа ми „Знакът на адмирала“, който е написан доста време преди тази книга.
Присъствието на таиносите в Ямайка, появили се там 7000 години преди европейците (Глава 28), е доказан исторически факт. Също така е вярно, че през 1650 г. те са тотално унищожени. Погрешно е да бъдат наричани „араваки“, въпреки че така се казва езикът, на който говорят. Таиносите действително не ценят златото (Глава 28), но никой не знае дали наистина са притежавали златната мина, която са показали на Колумб. Днес от тях не е останало почти нищо, ако не се броят някои артефакти, пещери и легенди (Глава 24).
Мароните са изключително интересна група хора. Тяхната история и социален живот са пресъздадени коректно (Глава 3,19 и 24), а склонността им към тайнственост е съвсем реална (Глава 68). Появата им в Новия свят като роби (Глава 28) е описана правдиво, също като факта, че в Ямайка са откарани най-непокорните от тях поради простата причина че островът е последен в дългия път на робите (Глава 19). Чарлс Таун съществува и до днес, включително и Маронският музей, който се намира там (Глава 24 и 25). Гранда Нани е част от историята на Ямайка и на мароните. Коя е тя, как е изглеждала и дали наистина е съществувала, са въпроси, на които няма сигурни отговори (Глава 3 и 68). Ликът й върху банкнотата от 500 ямайски долара се е запазил и до днес. Благодарение на него тази банкнота е популярна с наименованието „нани“. Абенгите (Глава 71) са използвани от мароните за комуникация на големи разстояния. Протяжният им вой хвърлял в ужас британските войници. Военната стратегия на тези хора се е радвала на изключителни успехи. Злите духове, наречени дъпита (Глава 28), са част от ямайския фолклор. Легендите за Марта Брае и златната трапеза (Глава 50) се разказват не само от майката на Бене, но и от много други обитатели на острова. Таиносите и мароните действително имали навик да погребват мъртвите си в пещери, но криптата, описана в Глава 62, е изцяло плод на въображението ми. Интересно е да се отбележи, че между маронските религиозни обреди и юдаизма има поразителни съвпадения (Глава 74).
Кубинските ловни хрътки са внесени от Испания, а по-късно британските войници ги прехвърлят и на Ямайка, използвайки ги за борба с мароните (Глава 3). Техните бойни качества са описани коректно (Глава 10).
Заслужава да се отбележат и местностите, където се развива действието на този роман. Всички са описани точно. Ямайка е великолепно място, а нейните Сини планини заслужават да се видят (Глава 3). Островът е надупчен от хиляди пещери, а описаните тук представляват смесица от няколко такива (Глава 56,58,72,77). Книгата на Алън Финчман „Подземията на Ямайка“ предлага богата информация за тях. Маунт Дора (Глава 17) действително прилича на Нова Англия. Виенската катедрала „Св. Стефан“ наистина има катакомби и костници (Глава 34,36,37,39,41). Забележителни са и парковете на двореца „Шьонбрун“ (Глава 42) и на синагогата (Глава 8). Кафето „Блу Маунтин“ се смята за едно от най-качествените в света (Глава 10 и 30). Правилата за производството му, наложени от правителството на Ямайка, се спазват изключително стриктно, но плантациите на фамилията Роу са изцяло моя измислица.