Гласът й прозвуча умолително.
Не, това беше невъзможно.
Очите му се заковаха в лицето й.
Съпруг номер две си беше тръгнал съвсем наскоро. Нямаше деца. Имаше само две кучета, една котка и кариерата в „Таймс“.
Която приключи.
Робин подаде оставка само месец след уволнението на Том. Той не направи опит да се свърже с нея. Какво можеше да й каже? Съжалявам? Всичко е грешка? Не съм го направил?
Кой би повярвал на подобни декларации?
Отнеха му не само спечеления „Пулицър“, но и номинациите преди това. Името му беше заличено от списъците. Анулираха и всички други журналистически награди, които беше получил. В онлайн архивите на „Таймс“ беше официално отбелязано, че въпреки стопроцентовата достоверност на 1457 материала с неговия подпис, последният, 1458-и поред, поставя под въпрос неговия журналистически морал. С това „Таймс“ приключи своите разследвания, но други вестници продължиха да ровят, нахвърляйки се не само срещу него, но и срещу редакторите му, като ги обвиниха в апатична политика и тромав мениджмънт.
Най-вече Робин. Тя го отнесе здраво. За всеобща изненада успя да си намери работа в някакъв общински вестник, но името й завинаги остана свързано със скандала. Той често се питаше как ли я кара.
Дали щеше да скърби за смъртта му?
Очите му бяха заковани в тавана на спалнята. Навън денят си отиваше. Би трябвало да поспи, но призраците, които му бяха гостували днес, бяха твърде много. Повече, отколкото беше очаквал. Дъщеря му. Абирам. Бившата му шефка. Миналото.
Само един въпрос имаше значение. Дали да довърши това, което беше започнал? Разбира се, след като се увери, че Але е добре, и получи оръжието си обратно.
Але излезе от блока и помъкна куфара си към чакащата отпред кола.
— Сигурна ли си, че не искаш да останеш? — подхвърли с гадна усмивка Роча. — Дори не си поговорихме както трябва.
Тя плъзна чантата си в отворения багажник и се обърна да го погледне.
— Следеше ли ме тази вечер? Как разбра къде съм?
— Вършех си работата. Да те пазя.
— От какво да ме пазиш?
— Ти си много умна жена — завъртя пръст под носа й той. — Задаваш куп въпроси с надеждата, че все ще отговоря на някой от тях. Господин Саймън спомена, че във Флорида ще разговаряте за всичко. Моята задача е да те кача на самолета, а не да отговарям на въпроси. — Роча отвори задната врата и отстъпи встрани. — Този човек ще те закара.
Тя видя, че зад волана седи Миднайт, и неволно се сви.
— Няма ли друг?
— Ти какво, още ли си разстроена? — изгледа я Роча. — Той играеше театър, също като теб. Това е всичко. Хайде, скачай в колата, защото трябва да побързаш. Самолетът ти излита след два часа и половина. Ще получиш билета си на гишето на „Луфтханза“.
Але се плъзна покрай него и се настани на седалката.
— Една целувчица за сбогом? — проведе се над отворения прозорец Роча.
Тя набра достатъчно кураж и му показа среден пръст.
— Това май означава не — въздъхна Роча. — Приятен път.
Колата се плъзна по тясната уличка, насочвайки се към булеварда в дъното. Миднайт направи ляв завой и натисна газта.
19
Закария не можеше да спи. Ситуацията с Але Бекет го тревожеше. Бене Роу се оказа много по-изобретателен, отколкото беше допускал. Добре че си направи труда да го проучи, както беше направил с Том Сейган.
Доста интересен тип. Майка му беше наполовина тайно и наполовина африканка. Баща му беше африканец — разбира се, със смесена кръв. И двамата произлизаха от семейства на избягали роби, които се бяха установили високо в планината и бяха причинявали достатъчно проблеми на плантаторите с войнствените си набези. В един момент положението бе станало толкова сериозно, че британците бяха принудени да сключат мир с тях.
Закария се зае да проучва мароните с надеждата да получи по-ясна представа за тяхната психология и начин на живот. Първите роби били докарани в Ямайка от испанците през 1517 г. Това се наложило, защото местните таиноси започнали да измират. Африканците станали овчари, ловци и полусвободни фермери. Те бързо проучили острова, най-вече гъсто залесените планински терени. Включили се във войната между Испания и Великобритания на страната на испанците. През 1660 г. испанците били принудени да напуснат острова завинаги, но африканците останали, превръщайки се в първите марони. Още тогава английският губернатор на Ямайка предрекъл, че един ден те ще станат голям проблем.