— Това е важно за теб, нали? — подхвърли Трей.
— Важно е за мароните.
— Не вярвам да търсиш лична изгода, защото отдавна си мултимилионер.
— Не е нужно да го изтъкваме — усмихна се Бене.
— То отдавна не е тайна.
— Не става въпрос за пари. Ако онзи проклет италианец е открил някаква мина, тя му е била показана от таиносите. Тяхна собственост, върху която не е имал никакви права. Аз бих искал да им я върна обратно.
— Таиносите отдавна са изчезнали, Бене.
— Но най-близки до тях сме ние, мароните.
— Май ще имаш шанс да го направиш — усмихна се Трей. — Тези документи са уникални. През май хиляда шестстотин седемдесет и пета година Авраам Коен дал под съд брат си Моузес Коен Енрикес. Документът, който Фелипе е откраднал от архивите, сочи, че става въпрос за съдебно споразумение, според което Авраам дал на Моузес четирийсет броя домашни животни, срещу което брат му се задължил да пази собствеността му, докато той отсъства от Ямайка. Интересното е, че делото не се гледа в обикновено съдилище, а от върховния съдия и губернатор на острова Томас Модифорд.
— Спорът е твърде незначителен за върховен съдия, така ли?
— Точно така. Освен ако не е имало и други клаузи. Доколкото мога да преценя, през хиляда шестстотин седемдесет и пета братята Коен са наближавали седемдесетте.
Трей обясни начина, по която двамата братя помогнали за създаването на държавното управление на Ямайка. През 1640 г. Авраам Коен бил прогонен от острова. Завърнал се през 1670-а и купил въпросните 420 акра земя, за които брат му се грижел до 1675 г. Тогава между тях избухнал спор относно заплащането.
— По очите ти познавам, че има и друго — подхвърли Бене. — Какво е то, приятелю?
— Според споразумението Моузес предлага да оттегли съдебния иск срещу определена информация от страна на Авраам. Става въпрос за мината, Бене. Именно за нея са се борили двамата старци.
Отпуснала се на задната седалка, Але изпитваше дълбоко облекчение от факта, че напуска Австрия. Летището се намираше на двайсетина километра югоизточно от града в местност, известна като Швехат. Тя не познаваше пътя, но колата плътно следваше знаците, включително европейския символ на реактивен самолет. Трафикът по магистралата беше слаб и това беше нормално, тъй като наближаваше дванайсет. Але беше уморена и се надяваше да поспи по време на полета. Това не би трябвало да е проблем, защото много пъти беше летяла през нощта. Така щеше да си почине и да бъде готова за срещата със Закария на другия ден.
Отново беше свободна.
Защо мъжете винаги я разочароваха? Първо баща й, а след това поредица от неуспешни връзки, завършили с абсолютно провален брак. Нищо не беше както трябва, когато в живота й се намесваха мъже. Но Закария изглеждаше различен. Дали защото олицетворяваше бащинската фигура, която цял живот й беше липсвала? Или поради други причини?
Беше сигурна само в едно: уважаваше този човек по начин, по който не беше уважавала нито един мъж след смъртта на дядо си.
Пътуването в една кола с Миднайт я правеше нервна. Фактът, че този тип седи на сантиметри от нея, я караше да се чувства омърсена. Още малко, рече си тя. После отлитам и никога повече няма да се върна тук.
Част от нея се чувстваше зле заради начина, по който бяха измамили баща й. Не би искала това да се случи и на нея — да бъде измамена от собственото си дете. Но баща й беше захапал въдицата. Дано всичко бъде наред. Обаждането на Саймън означаваше, че се е случило нещо важно. Молеше се то да не включвай среща лице в лице с Том Сейган. Отдавна му беше казала всичко, което искаше.
Колата изведнъж се насочи към една от рампите на магистралата, която не беше обозначена като изход за Швехат или за летището.
— Хей, какво правиш? — попита тя.
Миднайт не отговори.
Завиха наляво и поеха по двупосочен път, край който тъмнееше гора. Светлини не се виждаха нито пред тях, нито зад тях. Скоростта осезаемо нарасна.
— Къде отиваме? — нервно попита тя.
Миднайт намали и направи още един завой. Под светлината на фаровете се появи черен, осеян с неравности път.
— Хей, какво става? Къде отиваме?
Обзе я паника. Опита се да отвори вратата, но тя се оказа заключена. Натисна бутона за сваляне на стъклото, но и той не се задейства.