Бене взе мачета от ръцете на Кларк и започна да рисува в праха.
— Какво е това? — попита приятеля си той.
Тишината на утрото се нарушаваше единствено от птичите песни и жуженето на насекомите.
— Къде си го видял? — отвърна с въпрос Кларк.
Гласът му прозвуча някак остро, грубо и задъхано.
— Какво е това? — повтори Бене.
Франк го гледаше втренчено.
— Ключът за желязната врата — отвърна той.
25
Але не отместваше поглед от монитора. Колата фучеше по познатия път, от двете страни на който се редуваха километри портокалови градини, ферми за коне и гъсто залесени хълмове.
— Какво ще прави твоят човек? — попита тя.
— Добър въпрос — въздъхна Брайън.
— След колата на Сейган има опашка — докладва гласът от компютъра. — Разстоянието между тях бързо се скъсява.
— Ти къде си?
— Зад преследвачите, но на почетно разстояние.
Очите на Брайън потвърдиха онова, което тя вече знаеше.
Закария и Роча.
В гърлото й се появи топка, която й пречеше да преглъща. Дори за миг не беше допускала, че баща й може да пострада. Резолюцията на камерата в колата не беше достатъчно добра, за да виждат какво става на пътя, а и картината трептеше от постоянните вибрации. Как ще постъпи баща й? Вероятно ще им даде това, което искат. Но случващото се пред очите й изобщо не биваше да се допуска.
— Саймън е след него — обади се гласът от компютъра.
Роча се изравни с колата на Сейган и Закария свали страничното стъкло. Насрещно движение липсваше. Сейган стискаше кормилото с две ръце, лицето му беше напрегнато. Отначало не им обръщаше внимание, но в един момент се обърна да ги погледне.
— Спри колата! — изкрещя Закария.
Сейган поклати глава.
Том никога не беше карал с толкова висока скорост — около 150 километра в час. Слава богу, че пътят беше прав, без почти никакви завои. Внимателно оглеждаше околността. Виждаше само портокалови дръвчета, обсипани с цвят. Като дете беше работил в градините около Лейк Каунти, за да изкара някакви джобни пари. По онова време най-големите портокалови градини бяха собственост на няколко приятелски семейства. По тази причина беше напълно наясно къде се намира в момента и какво го очаква напред. Едно от задължителните правила на всеки репортер беше да е наясно с мястото, където му предстои да работи.
Колата зад него увеличи скоростта, навлезе в насрещното платно и се изравни с него.
Саймън. Крещеше му да отбие на банкета.
Нямаше начин да избегне очите, вперени в него — както винаги студени и самоуверени. Том грабна кутията от съседната седалка и я сложи в скута си. После я отвори, хвана волана с дясната си ръка, а с лявата сграбчи пистолета.
— Намали! — изкрещя Саймън.
Сейган беше насочил пистолет право в главата му. Роча скочи на спирачките и колата на Сейган профуча напред. Проклетият глупак се готвеше да го застреля!
— Давай! — процеди той. — Изтласкай го от пътя!
Том беше доволен, че не се наложи да натиска спусъка. Фактически никога не беше стрелял с пистолет, ада се пробва от движеща се със 150 километра в час кола не му се струваше добра идея. Но беше готов да го направи.
Да се справи със Закария Саймън, вече според собствените си условия. Какво имаше да губи? Съмняваше се, че Саймън ще причини нещо лошо на Але, преди да получи онова, което търсеше. Том не се вълнуваше какво ще стане с него самия. Отдавна би трябвало да е мъртъв, затова приемаше като бонус факта, че все още диша. Странно, но в разгара на това състезание нито веднъж не беше помислил за смъртта. Единственото му желание беше да осигури безопасността на Але. Без съмнение с помощта на запечатания пакет на съседната седалка.
Нещо се блъсна в задната броня и той за малко не изпусна волана. Саймън го притискаше отзад, държейки се далеч от обсега на пистолета. Вдигна глава към огледалото за обратно виждане. Другата кола изостана за момент, после изскочи в насрещното платно и го блъсна странично. Той машинално стисна волана, за да остане на пътя. После го обзе странно чувство. Безгрижие, породено от усещането за свобода. Какво толкова, по дяволите! Завъртя кормилото надясно и предните колела напуснаха асфалта. Високата скорост го изстреля над тясната канавка, към портокаловата градина, простираща се встрани от пътя. Предницата тежко се стовари на земята, подскочи във въздуха, после отново падна. Задните колела го тласкаха напред. Натисна спирачката, за да овладее скоростта, после завъртя волана и подкара по алеята между два реда плодни дръвчета.