Бене пристъпи крачка напред и спря на сантиметри от копринената риза, добре скроените панталони и скъпите мокасини. Облекло, предназначено да впечатлява, но не и когато го носи глупак като този насреща му — слаб като тръстика, с едно нормално и едно мътно око, плюс пълна с развалени зъби уста.
— Ти си нищожество! — заяви той.
— И според теб това е достатъчно, за да умра?
— Точно така — изсмя се Бене. — Ако си достоен за уважение, щях да те разстрелям със собствените си ръце. Но ти си животно, което моите кучета с удоволствие ще разкъсат.
— За това ли ти плаща държавата, Бене? Тя не може да се справи с мен и се обръща към теб, така ли?
— Не, върша го за собствено удовлетворение.
Полицията бе направила два опита да арестува негодника, но и в двата случая се стигна до бунтове в Кингстън. Тъжно бе, че престъпниците се превръщат в герои, но наркобароните са умни. Като използват неспособността на правителството да се грижи за гражданите, те поемат инициативата в свои ръце — раздават храна, строят общински центрове, осигуряват медицинско обслужване и по този начин печелят благодарността на хората.
Така се получи, че хората бяха готови на бунт, за да спасят благодетелите си от затвора.
— Разполагаш с трийсет минути, преди да отворя клетките.
Мъжът се поколеба, но после усети, че работата е сериозна, и побягна. Точно както робът бяга от господаря си.
Бене напълни дробовете си с чистия планински въздух. Над върховете се виждаха облачета синкава мъгла, гъсти като мляко. Три от тях бяха над 2000 метра, а един — дори 2500. Простираха се от изток на запад и отделяха Кингстън от северното крайбрежие. Мъгливият им ореол бе толкова впечатляващ, че англичаните ги прекръстиха на Блу Маунтинс, Сините планини.
Двамата му помощници стояха до него с пушки на рамо.
— Какво става с другия ни проблем? — попита Бене, без да отдели очи от далечните върхове. — Ще дойде ли?
— Вече пътува. Ще чакат при камионите, докато приключим.
Земята наоколо беше негова, на километри във всички посоки. Повечето марони обработваха чужда собственост, заплащайки годишна аренда. В момента той притежаваше десетки хиляди акра, които им предлагаше да обработват безплатно.
Кучетата продължаваха да лаят в далечината. Той погледна часовника си.
— Биг Нани приближава. Тя рядко оставя жертвата да бяга повече от час.
Гневни, дългокраки, дарени от природата с невероятна издръжливост и сила, неговите хрътки бяха отлично тренирани. Те бяха много добри катерачи, способни да достигнат до върха и на най-високото дърво. Днешната им жертва щеше да получи възможност да се увери в това, ако имаше глупостта да потърси убежище в гората.
Кубинските хрътки бяха отглеждани дълго време с една-единствена цел — да преследват чернокожите бегълци. Но неговите бяха по-съвременни и с еднаква ярост преследваха чернокожи и бели. Подобно на своите предшественици обаче те убиваха само когато жертвата окажеше съпротива. В останалите случаи просто блокираха пътя й за бягство с яростен лай и чакаха появата на господаря си.
— Тръгваме към тях — обяви той.
Поеха направо през гората. Тук пътеки нямаше, а само гъста растителност. Единият от хората му извади мачет и започна да им проправя път. Той винаги произнасяше тази дума на патоа, изпускайки последната гласна. Странно, но просто не беше в състояние да преодолее някои неща и толкова.
Вятърът свиреше между клоните.
Колко е лесно човек да се скрие между тези папрати и цветя, помисли си той. Никой не може да го намери. Именно това беше причината, поради която англичаните са били принудени да докарат хрътките. Обонянието няма граници.
Насочиха се в посоката, от която долиташе кучешкият лай. Човекът с мачета вървеше пръв и им разчистваше пътя. Между зеленината проблясваха тънки слънчеви лъчи.
— Бене — подвикна другият му помощник.
Стъпките им пружинираха по дебелия килим от листа, който позволяваше да се чуват и птичите песни. Подметките на здравите му ботуши преодоляваха с лекота острите скални късове, които стърчаха между листата. Проби си път сред гъсто преплетените клони и се изправи до хората си, спрели на малка полянка. От дърветата насреща излетя розов ибис и запляска с криле в стремежа си да набере височина колкото може. Полянката под високите дървета беше изпъстрена с цветя.
Погледът му се спря върху камъните, разпръснати между папратите. Кучетата започнаха да вият. Това беше сигнал за успех. Бяха притиснали плячката си.