Изкачи стъпалата, вземайки ги по две наведнъж, изскочи в някакъв малък коридор и хукна към дневната светлина, която прозираше в далечния му край. Там го чакаха два тъмни силуета. Ина и Але.
— Какво се случи? — попита Ина.
— Нямаме време за приказки. Трябва да се махаме от тук.
Але изглеждаше доста разтърсена, той също.
Не след дълго се озоваха на тясна уличка със стари сгради от двете страни. По негова преценка се намираха някъде източно от катедралата, въпреки че острата й кула оставаше скрита зад околните покриви.
— Кой беше долу? — попита го бившата му колежка.
— Неканени гости.
Схванала нежеланието му да навлиза в подробности, Ина кимна.
— Вървете след мен — кратко нареди тя.
Приклекнал в горния край на стълбището, Закария наблюдаваше вратата десетина метра по-нататък и слушаше репликите, които си разменяха Том Сейган и някаква непозната жена. Роча стоеше зад него. Външната врата се захлопна. Мракът и тишината отново се върнаха в подземието. Трябваше да се махат от тук, защото имаше вероятност изстрелите да са били чути в катедралата. Всеки момент можеше да се появи полиция.
— Джеймисън е мъртъв, нали? — прошепна той.
— Да. Но има нещо друго, което трябва да знаеш.
Мълчаливо изслуша краткия доклад на помощника си. Думите на Джеймисън, преди да бъде убит, съвпадаха напълно с това, което му бе казала Але. Вече започваше да се чуди каква е ролята на Бене Роу. Нима всичко беше провалено?
В момента имаше други проблеми, които чакаха своето решение.
— Иди да прибереш трупа и да разчистиш — рязко заповяда той.
Няколко минути по-късно Роча се появи отново, преметнал през рамо безжизненото тяло на Джеймисън. Той му направи знак да го последва и предпазливо се насочи към железния капак. Отмести резето и надникна през процепа. Навън вече се смрачаваше.
— Чакай тук.
Измъкна се навън и със спокойна походка се насочи към близката пресечка. Вниманието му беше привлечено от контейнера за смет на ъгъла. Беше малък, но достатъчен. Върна се обратно и огледа капака. От външната му страна нямаше нито резе, нито ключалка. Което означаваше, че е само изход от катакомбите. И че Том Сейган се беше подготвил добре. Отново. Подозренията му се оказаха основателни. Вече беше сигурен, че този човек го беше излъгал.
— Аз тръгвам. Хвърли трупа в онзи контейнер зад ъгъла и ела в колата.
Але усети, че трепери. Страх? Съмнения? Объркване? Не можеше да определи. Насочиха се към близката станция на метрото, водени от жената, която се бе представила като Ина Третякова и очевидно беше добра позната на баща й. Прекосиха целия град и излязоха на повърхността в оживен квартал, застроен предимно с жилищни блокове. Високата кула на „Свети Стефан“ остана далеч назад, ясно очертана на фона на потъмняващото небе. Големият часовник пред входа на станцията показваше малко преди седем вечерта.
По време на пътуването баща й размени няколко думи с Ина и млъкна. Жената беше някъде около четирийсетте, стегната и привлекателна, с яркосини очи. Беше се представила като редактор в „Курир“, един от големите ежедневници на Виена.
Але непрекъснато си повтаряше, че трябва да запази самообладание, но простреляното тяло на Брайън Джеймисън не излизаше от главата й. Никога през живота си не беше виждала да убиват човек. Този беше опасен. Тя не можеше нито да го приеме, нито да му повярва. Преди влизането в катедралата я беше излъгал, че е сам, освен това говореше иврит и носеше пистолет. Все неща, които не се връзваха, поне за нея.
Какво ставаше тук?
Тя беше само на двайсет и пет, току-що завършила университет. Интересът към живота на Колумб я беше подтикнал да напише един материал за неизвестно английско списание. В един момент беше в Севиля и проучваше исторически документи с 500-годишна давност, а на следващия изведнъж се оказа във Виена в компанията на човек, който издирваше отдавна изгубените съкровища на Свещения храм. Сега беше заедно с баща си — човек, когото дълбоко ненавиждаше, с единствената задача да го шпионира.
Ина ги въведе в скромен апартамент, намиращ се на третия етаж на един съвсем обикновен блок. Оказа се, че живее тук заедно с двете си пораснали деца. Без съпруг, с когото се беше развела преди пет години.
— Това пропусна да ми го кажеш — отбеляза баща й.