Том не беше изненадан. Отново трябваше да работи сам, както преди осем години.
— Ще открия тези съкровища! — тръсна глава той.
— Наистина ли го искаш? Това не е твоята битка.
— Стана моя в момента, в който прочетох бележката от ковчега.
— Отдавна не си водил битки, нали?
— Не съм — прошепна той.
— Но сега ти се иска.
Той се втренчи в очите й, които излъчваха състрадание.
— Да, иска ми се.
— Тя няма да ти донесе изкупление. Случилото се с теб ще продължи да ти тежи.
— Може би, но…
На вратата се почука. Той веднага усети кой се е върнал. Ина отиде да отвори и покани Але да влезе.
— Моля да ме извиниш за поведението ми — рече директно дъщеря му. — Напоследък на главата ми се струпаха доста неща. Знам, че и с теб се е случило същото. Но онова, което е било важно за дядо, е важно и за мен. Направих най-доброто, което можах. Разбирам, че си ядосан, но то не променя желанието ми да бъда част от тази история.
Лъжеше, разбира се. Все пак той се радваше на завръщането й. Тя беше всичко, което имаше на този свят.
— Утре заминавам за Прага, а ти ще дойдеш с мен.
— Ще дойда — бавно кимна Але.
— Гладна ли си? — обади се Ина.
— Не бих отказала малко храна — призна тя.
Двете жени се оттеглиха в кухнята и той отново остана сам.
Каква бъркотия, господи! Би трябвало да я зареже тук, още сега. Но беше пропътувал половината свят, за да се увери, че е добре. Предпочиташе да я държи около себе си — поне засега. И да й прости за лъжите.
Ина беше права. Така постъпват бащите.
46
Бене погледна часовника си. Беше изтекъл почти половин час. На два пъти отскочи да провери уредника, който седеше зад бюрото с книга в ръце. Холибъртън успя да провери и четирите контейнера с етикети XVI и XVII век и да отдели няколко обещаващи документа. В момента внимателно ги прелистваше. Бене вече беше забелязал двете заключени врати в коридора. Какво ли бе скрито зад тях?
— Намери ли нещо?
— Повечето от тези книжа представляват документи за поземлени дарения и доклади, предназначени за Испания. Има и един-два дневника в много лошо състояние. Трудно ми е да разбера какво пише в тях.
Беше реши, че е време за доза истина.
— Ти спомена, че този архив се контролира от Закария Саймън — подхвърли той. — Аз го познавам. Бед бвай. Пиака. — Приятелят му владееше достатъчно патоа, за да го разбере. Лош човек. Престъпник. — Вече е крайно време да тръгваме, Трей.
Лъжците са навсякъде. Фелипе. Саймън. Уредникът на музея. Първият проблем вече беше отстранен, оставаше да се справи с втория. Но третият беше тук, пред очите му. Бръкна за пистолета под сакото си.
— Хей, за какво ни е това? — изненадано го погледна Трей.
— Надявам се, че няма да ни потрябва — отвърна Бене. — Стой тук.
Насочи се към предната част на къщата. В изложбената зала цареше тишина. Уредникът продължаваше да чете. Бене спокойно тръгна към него.
— Ще ми помогнете ли? — подхвърли на испански той.
Човекът се усмихна и стана на крака. Бене му позволи да се приближи и стовари пистолета в тила му. След това го завъртя към себе си и го стисна за гушата.
— Ти си лъжец! — изръмжа той. — Обади се не в Хавана, а на Саймън. Чух те как разговаряш с него. Какво ти каза?
Мъжът мълчаливо поклати глава. Тялото му се разтърсваше от конвулсии.
Бене усили натиска върху шията му.
— Ще те гръмна! — изръмжа той. — Още сега, без да ми мигне окото! — Палецът му свали ударника. — Какво ти каза той?
Жертвата му долови изщракването съвсем ясно.
— Каза да ви задържа тук и да разбера какво ви интересува. Само това!
— А ти му отвърна, че важните неща са заключени на друго място. Къде?
Отвън долетя ръмжене на автомобилен двигател. Без да сваля пистолета, Бене помъкна уредника към прозореца. На улицата спряха две бели пежа със сини лампи на покрива и надписи PATRULLA отстрани на вратите. От тях слязоха трима мъже с полицейски униформи.
Да ви задържа тук.
Сега вече знаеше защо. Имаха възможност да се измъкнат от задния вход, но шансовете им да стигнат до рейндж роувъра, без да привлекат вниманието на полицаите, бяха нищожни. Следователно тези тримата трябваше да си тръгнат по собствена воля.
— Сега слушай внимателно, сеньор — изръмжа той и притисна дулото във врата на уредника. — Ще бъда ей там, зад онази врата. Ще излезеш навън и ще кажеш на ченгетата, че сме си тръгнали. Насочили сме се на запад с жълт мерцедес. Разбра ли какво ти казвам?
Човекът кимна.