— Имаш късмет — изръмжа той. — Първо, защото си добър лъжец и ченгетата ти повярваха. И, второ, защото, ако те гръмна, ще привлека твърде много внимание.
— Има и трето, сеньор…
Не повярва на ушите си. Нима тоя глупак го предизвикваше?!
— Не искате да ме убиете пред очите на своя амиго.
Лукавството в тези думи никак не му хареса.
— Грешиш! — отсече той. — Третата причина е друга. Искам да предадеш на Саймън, че двамата с него ще имаме сериозен разговор, при това съвсем скоро!
После стовари дръжката на пистолета си върху главата му и уредникът рухна в безсъзнание на пода.
47
— Годината със сигурност била хиляда петстотин и осемдесета — каза Саки.
Десетгодишният Том веднага наостри слух. Обичаше заплетените истории, особено тези, които разказваше дядо му.
— Случило се в Прага — добави възрастният човек. — Главният равин на Еврейкия квартал се казвал Льов. Над входната врата на дома му имало каменен лъв с чепка грозде между лапите. Това означавало, че бил пряк потомък на цар Давид.
— Не пълни главата на детето с глупости, човече — обади се баба му._
— Томи обича моите истории — отвърна дядо му. — Нали така, момче?
Той кимна.
— Обича да му разказвам за широкия свят.
Старецът наближаваше осемдесетте и момчето не беше сигурно още колко време му остава. В последно време бяха починали две от лелите му и то вече знаеше какво означава смърт.
— Случило се в Прага — повтори дядо му. — Поредният фанатизиран духовник решил, че ние, евреите, представляваме заплаха за останалите. Християните се страхували от нас, защото векове наред сме помагали на кралете и владетелите. Проблемът можел да бъде решен единствено чрез нашето унищожение. Сред тях било широко разпространено поверието, че ние убиваме християнски деца и използваме кръвта им при нашите религиозни ритуали. Можеш ли да си представиш подобна лъжа? Подобна гнусна клевета? Но тя вършела работа. През няколко години християните се събирала на тълпи и тръгвали да колят евреите. На това му викали „погром“. Запомни добре тази дума, Томи. „Погром“. Най-големия от тях организирали нацистите.
Момчето си каза, че наистина трябва да запомни тази дума.
— Равин Льов измислил начин да предпази хората си от тази беда. Всъщност получил съновидение. „Тълпите антисемити ще бъдат разпръснати само от голем, който ще направиш от глина със собствените си ръце“ — гласяло то. И той се вслушал в него. Направил живо тяло от глина, като използвал огън, вода, въздух и пръст. Първите три съставки вдъхнали живот на четвъртата.
Възможно ли бе това? Трудно му беше да повярва.
— Равинът съживил своето творение с помощта на шем — късче пергамент, върху което изписал името Господне, а след това го пъхнал в устата на голема. После изрекъл: „Бог направи човек от късче глина и го съживи с дъха си“. Големът се изправил на крака, а равин Льов му казал, че мисията му е да пази евреите от преследване. Името му щяло да бъде Йосиф и той трябвало да изпълнява безпрекословно всички заповеди на своя създател.
Том слушаше разказа на дядо си с огромно внимание. Всеки петък равин Льов поставял на Йосиф задачите за следващата седмица. Но се случило така, че един петък забравил да го стори, големът побеснял и унищожил всичко по пътя си. Хората изпаднали в ужас. Равинът бързо поправил грешката си и заповядал на Йосиф да спре. Оттогава насам никога не забравял петъчните инструктажи. Настъпила 1593 г. и заплахите срещу евреите намалели. Равин Льов решил, че е време да се отърве от Йосиф. Заповядал на голема да прекара нощта на тавана на Старата-нова синагога в Прага. След полунощ равинът и двама негови помощници се качили там и се заели да унищожат митичното същество. Направили го по обратен ред, започвайки от главата, а не от краката. Вълшебните думи били произнесени отзад напред. Когато свършили, големът отново се превърнал в най-обикновен къс глина. След тази нощ никой нямал право да се качва на тавана на Старата-нова синагога.
Легнал на канапето в апартамента на Ина, Том мислеше за Саки. Беше обичал този човек с нежна душа. Когато прочете за голема в бележката на Абирам, той веднага си спомни онзи далечен ден, когато бе чул историята за пръв път. Но всичко бе спряло дотам.
Една приказка и нищо повече.
Като възрастен беше публикувал кратък материал за Прага и нейните легенди в „Ел Ей Таймс“. Големът не е чешка измислица. За него се споменава още в кабалистичните текстове, открити в Древния Египет. Дори в Библията се среща. Но до XIX век никой не го свързва с Прага. Няма исторически факти, които да сочат, че великият равин Юда Льов бен Бецалел е живял там през XVI в. И че е имал нещо общо с подобно митично създание. Историята се споменава за пръв път в някакъв рядък туристически справочник, препечатана в популярна брошура с еврейски легенди през 1858 г., озаглавена „Сипирим“. Оттогава насам големът се превръща в част от чешката митология.