— Това е една от любимите ми книги — каза Саки. — Издадена е през хиляда деветстотин и петнайсета година. Когато ми я подариха, бях още момче. И оттогава насам не се разделям с нея.
Том се втренчи в тънката книжка.
— На чешки е — поясни дядо му. — Нарича се „Голем“ и е написана от някой си Густав Мейринк. Страхотен бестселър за времето си. Описва магиите на Прага. Пълна е с митове и чудеса.
— А ти можеш ли да четеш на този език?
— Майка ми е от там. Още като дете ме научи на чешки.
Докато подготвяше материала си, той си бе направил труда да разучи в подробности книгата на Мейринк, благодарение на която хиляди хора от целия свят бяха проявили желание да посетят Прага. В продължение на десетилетия „желязната завеса“ пречеше, но след „нежната“ революция нещата се промениха. В материала му за „Таймс“ се подчертаваше как стотици хиляди евреи посещават страната всяка година с надеждата да научат повече.
Сега големът пази нашата тайна на място, което евреите отдавна смятат за свещено.
Това беше написал Абирам. А прадядо му, който бе тъст на Абирам, най-вероятно бе използвал легендата като прикритие на един исторически факт.
И бе отнесъл в гроба си ключа към загадката. Но какво отваряше той?
Але спеше в съседната стая. Децата на Ина се бяха събрали в другата. Той почти не беше разговарял с дъщеря си след нейното завръщане. Тя беше кротка и тиха, нямаше и следа от обичайния й гняв. Което само усили подозренията му. В момента беше поне с две крачки пред Закария Саймън и нямаше никакво намерение да изпуска преднината си. Поне докато не разкриеше загадката. Крайната му цел.
Всичките тези разговори, митове и легенди за левити, съкровища и добре пазени през вековете тайни. Ако имаше дори капчица истина в тях, той щеше да я открие. Преди броени часове беше убит човек. Кой знае още колко бяха загинали преди него. Някогашната му професия беше да разкрива чуждите прегрешения и да ги прави обществено достояние. Да информира хората за тях. Точно обратното на това, което Абирам искаше от него — да се превърне в пазител на тайни. Старецът очевидно бе наясно с това, когато реши да му прехвърли дълга си.
Стана и се премести пред компютъра на Ина. Тя имаше високоскоростен интернет — абсолютно задължителен лукс за всеки, който работи в медиите. Когато самият той навлизаше в професията, бизнесът в киберпространството едва прохождаше. Днес обаче беше могъща сила. Милиардите уебсайтове му помагаха страшно много при писането на романи. Не се налагаше дори да напуска дома си. Набра „стара-нова синагога“ в Гугъл и в отговор получи 2 610 000 резултата по темата, някои от тях маркирани като особено важни.
Най-старата сграда в Еврейския квартал на Прага. Най-старата действаща синагога в Европа. Останала недокосната в продължение на 700 години. Дори Хитлер я беше пощадил. Когато била построена, в Прага вече съществувала Старата синагога. Затова тази била кръстена Новата. Но през XVI век била построена и трета, която също нарекли Нова. Старата продължавала да съществува и някой се досетил да кръсти втората Стара-нова, за да може да се различава от своите посестрими. После, в началото на XX век, двете предишни синагоги били срутени, оцеляла единствено Старата-нова.
Отвори една от снимките на фасадата. Обикновен правоъгълник със стръмен покрив и готически фронтони, обърнати на изток. Масивни носещи колони на външните стени, надупчени от тесни високи прозорци. Издължени анекси от трите страни на долната част. Построена през 1270 г. и реновирана чак през 2004-та.
Прещрака с мишката и отвори още няколко външни снимки, едната от които показваше източната страна. Висока галерия под стръмен покрив, препречена от деветнайсет железни прегради във формата на голямо U, които покриваха цялата източна страна на сградата и оформяха нещо като пътека нагоре към вратата. Надписът отдолу информираше, че през 1880 г. била монтирана противопожарна стълба към покрива, но първото й стъпало се намирало на цели пет метра над земята. Друга снимка показваше в едър план вратичката към галерията в горния край на металните пръти, върху която беше издълбана Звездата на Давид. Вниманието му беше привлечено от ключалката — извита в горната част и плоска надолу. Ръката му се пресегна към ключа от ковчега, който лежеше на масичката до компютъра.