От мястото си можеше да види как я отвеждат по късо стълбище към мястото, на което бяха задържали баща й.
Прага е неофициално разделена на няколко района около известни културни паметници, все около река Вълтава. На изток е „Жижков“ — отдавна утвърдена туристическа атракция. На запад се намира Пражкият замък, около който има големи жилищни комплекси. Северно от Вълтава е зоологическата градина, а на юг лежи прочутият хиподрум, който самият Закария беше посещавал многократно. Бисерът в короната е Старе Место в сърцето на града, който включва и прочутия някога Еврейски квартал. Непосредствено до него е Нове Место, или Новият град — оживен търговски център с многобройни магазини и други търговски обекти, където студентите бяха положили началото на „нежната“ революция със своите искания за свободни избори.
Управлението на тези райони се осъществява от кмета и централната администрация, които отговарят за транспорта и публичните услуги на целия град, но всеки от десетте района има своя независима управа, включително някогашният Еврейски квартал.
Закария беше добър познат с районния кмет.
— Да ги проследя ли, за да видя къде ще ги отведат? — попита Роча.
— Не. Камерите зад синагогата положително ще те засекат. Имам друга, по-добра идея.
Бене беше уморен. Двамата с Холибъртън кацнаха в Монтего Бей някъде около шест следобед, а пътуването на изток с кола им отне още два часа. Трей живееше в Ирландския град, северно от Кингстън, получил името си благодарение на бъчварите, пристигнали на острова през XIX век и започнали производството на типичните дървени варели за транспортиране на кафе. Имението на Бене беше още на север в планината.
Големият стенен часовник във фоайето удари десет и половина вечерта. Той седеше в кабинета си. Вратите към верандата бяха широко отворени. Мекото време беше едно от големите предимства на планината. Тук жегата и влагата винаги бяха в поносими граници. Бене се прибра у дома навреме, за да вечеря с майка си. Тя много държеше на това, а той обичаше да й доставя радост. В момента седеше на тъмно и отхапваше от тънката була, приготвена от готвача му. Много обичаше плоските кръгли питки, подсладени с меласа и джинджифил. Когато беше малък, тези питки се продаваха навсякъде, но днес вече не беше така.
По време на вечерята продължаваше да мисли за Куба и онова, което бяха открили там.
Бе помолил майка си:
— Разкажи ми за Марта Брае.
— Отдавна не сме говорили за нея.
— Искам да чуя историята още веднъж.
Майка му подхвана историята за вещицата от племето тайно, която живеела на брега на река Матибереон. Испанците я заловили с надеждата, че знае къде крият златото си местните хора.
— Мръсните испанци изобщо не могли да допуснат, че златото не е заровено на този голям остров — каза тя.
По тази причина те започнали да изтезават вещицата, докато накрая я принудили да ги заведе в някаква пещера край реката.
— Имало ли е желязна врата на входа на пещерата? — попита той, спомнил си думите на Франк Кларк.
Майка му поклати глава.
— Никога не съм чувала за такива неща преди Марта Брае. Тя не се нуждаела от тях. Когато навлезли в пещерата, тя просто изчезнала, а испанците се уплашили до смърт. Хукнали да бягат, но попаднали в капан и се издавили. Марта Брае променила течението на реката, която заляла пещерата и я затворила завинаги. Тази река все още носи нейното име.
Бене обаче беше наясно, че реката е много далече от долината, която беше открил Трей Холибъртън. Тя се намираше по-близо до маронските общности, известни като „Петлите“ в Западна Ямайка, отколкото до „Подветрените“ тук, на изток.
Разбира се, това не изключваше легендите, разпространявани в тази част на острова.
— Откъде се е появила златната трапеза? — попита майка си той.
— Тази вечер си в особено настроение. Май дъпитата не ти излизат от главата.
— И така може да се каже — усмихна се той.
Тя навря набръчкания си показалец под носа му.
— Те съществуват, Бене. Дъпитата са навсякъде около нас. Те пазят златната трапеза.