Когато зави на следващия завой, разпозна мястото. Беше стигнал края на тунела. Намираше се в края на обезопасената отсечка, точно до предпазната стена. Катакомбите зад стената не бяха изследвани. Криеха куп опасности. Роберт трябваше да се върне обратно.
Звук. Зад него.
Още един плъх?
Роберт се огледа.
Нещо натежа в него.
Коленете му поддадоха. За малко щеше да се стовари на земята.
Сега го видя! В полутъмата в края на тунела.
Един монах.
Монах с лице, плувнало в пот.
Очите му пламтяха.
Монахът
Рим - в катакомбите
Монахът беше облечен в дълга, черна дреха. Подобно на рокля.
- Кой си ти? - запита го Роберт. Гласът му трепереше и заплашваше, че напълно ще изчезне.
...си ти... си ти... си ти... отекна ехото.
Монахът не отговори. Роберт повтори въпроса си на английски.
... who are you ... are you... are you...
Монахът се приближи към момчето. Попадна в обсега на фенерчето. Очите му пламтяха от жегата.
Роберт направи крачка назад, отдалечавайки се от монаха.
Монахът спря. Бавно той придвижи ръката си от челото до стомаха и после от едното рамо до другото.
Кръстеше се.
После... после той започна да пее.
Пеенето беше ниско, монотонно.
Гласът беше ясен и дълбок.
Роберт слушаше.
Думите му бяха непознати. Думи от древни времена. Роберт успя да чуе и различи някоя друга дума. Нещо свързано Kristi kruks и теа luks. Каквото и да значеше това.
Изведнъж монахът млъкна. Двамата стояха по местата си и бяха вперили поглед един в друг. Всеки изчакваше действията на другия. Монахът вдигна напред ръце и обърна към момчето дланите си. Като свещеник.
Роберт задържа дъха си.
Монахът направи крачка към него. Подаде му ръка. На единия си пръст носеше голям златен пръстен. Върху пръстена Роберт съзря символ:
Кръст насред... зъб?
Трябваше да успее да избяга. Роберт хвърли бърз поглед към предпазната стена. Между най-долното ниво на предпазната платформа и пода имаше процеп от около 30 сантиметра.
Изчака момент. После се пусна назад. Долу на пода. Панически се опита да мине през процепа. Да избяга от монаха. Вътрешната стена нараняваше гърба му. Движенията му се струваха ужасно бавни. Опитваше се да се провре през дупката. Да слезе долу в тъмнината.
Тогава я усети. Една силна ръка Тя го хвана за десния глезен. Монахът изтегли Роберт с един ужасно силен напън.
Опита се да му противодейства, да се хване за каменната стена, но не успя. Усети как стената ще поддаде. Роберт трябваше да се предпази от падащата изкуствена стена.
Роберт коленичи. Без да погледне назад, той хукна в тъмнината. Хукна навътре в катакомбите.
Едно несигурно и животозастрашаващо място според Умберто. Но сега не можеше да мисли за това.
Монахът разчисти останките от изкуствената стена. И хукна след Роберт.
Роберт не запали фенерчето си. Мислеше си, че тъмнината му дава известно предимство. Бягаше толкова бързо, колкото имаше сили. Ръцете му се опираха в каменните стени, които се издигаха от двете му страни.
Монахът извика нещо. Роберт не разбра какво.
Беше близо. Много близо.
Роберт затича по-бързо. В тъмнината.
Внезапно главата му се удари в свод в покрива.
Зави му се свят. Падна на земята.
Звукът от падането. Стенания.
Монахът навярно също не беше видял свода.
Роберт се опита да продължи. Но не успя да запази равновесие. Подът движеше ли се? Той се подпря на стената. В косата и по лицето му имаше пясък.
Какво става?
Въздухът се изпълни с прах. Той започна да кашля.
Тогава покривът на пасажа се срина.
Всичко се случи толкова бързо, че той дори нямаше време да помисли какво става.
Всичко пропадна и във въздуха се разнесе облак от прах и пясък. Той кашляше и кашляше. Не можеше да си поеме дъх. Завря лице в ръцете си. Притисна носа и устата си към ризата си. Пое дъх няколко пъти. Кашляше. Очите му сълзяха. Трябваше да се измъкне оттук.