В началото всичко беше толкова тихо. После хората закрещяха!
- Чудо! - извика изведнъж някакъв глас.
Някои хора ръкопляскаха.
За Роберт това бяха далечни и нереални звуци. Ушите му бучаха.
Тогава той съзря майка си. Умберто я беше прегърнал.
- Виж! - викна Умберто.
Майката избърса сълзите в очите си и погледна пред себе си.
Минаха няколко секунди.
-РОБЕРТ!
Тя се отскубна бързо от Умберто и се втурна насреща му.
- Мамо! - прошепна Роберт.
- Роберт! О, Роберт! - плачеше тя.
Няколко минути двамата стояха така - прегърнати. Бяха ги заобиколили фотографи, които ги снимаха, а множеството от насъбрали се хора ръкопляскаше.
Две медицински сестри помогнаха на Роберт да влезе в специално изпратената линейка. Той седна вътре. Линейката потегли. Тогава той усети нещо. Някаква тежест между гърлото и гърдите му. Нещо, което удряше в гърдите му.
Роберт провери и го повдигна.
Накит ли беше това?
- Very nice - каза едната от медицинските сестри и му се усмихна.
Сирените на линейката виеха.
Откъде се беше взел този накит?
Огледа го по-отблизо.
Не беше за вярване!
Накитът, който висеше на врата му, беше подобен на накита, който майка му беше открила в ковчежето край църквата в Боргунд:
БОЖИИТЕ КУЧЕТА
Астроном Сузи Лий, ръководител на обсерваторията в Мауна Кеа, пиеше вече десетата си чаша с кафе тази нощ.
Кафето беше толкова силно и наблъскано с какво не, та чак й беше неприятно, но все пак я държеше будна.
От планинския връх на 4000 метра надморска височина на Хаваите, сред Тихия океан, Сузи и другите астрономи наблюдаваха всичко през телескопите си, които бяха върхови постижения в областта си. Оттук следяха всяка нова комета минута по минута. Сузи се взираше в нощното небе през телескопа. След откриването на новата комета тя изобщо не можеше да се наспи през нощта. През цялото денонощие работеше. И спеше - когато намереше време за това - в едно походно легло в единия ъгъл на обсерваторията.
- Готова ли си с изчисляването на курса и траекторията на кометата? - запита я нейният колега.
- Работя по въпроса - отговори Сузи и се прозина.
- А големината й?
- Не съм напълно готова. Задачата не е никак лека.
В работата си тя ползваше персонален компютър и лаптоп едновременно. Пръстите й препускаха по клавиатурата. От време на време тя грабваше писалката и записваше дълги редици от цифри.
Досега никой не беше чувал за новата комета. Сузи и Другите астрономи бяха извън себе си от вълнение и любопитство. Дали тя беше тръгнала от Пояса на Кайпер край планетата Нептун? Или пък идваше от Облака на Оорт някъде далече в галактиката? Сузи нямаше представа. Надяваше се изчисленията да им дадат някакви отговори. Но това беше всичко, което знаеше: кометата се състои най-вече от лед, но също така от камъни и метал. Когато тя се доближи до слънцето, се образува опашката й - от лед и пара. Това е невероятна гледка!
„Още от най-древни времена хората сме били обсебени от кометите” - помисли си Сузи и отпи глътка от кафето. Прегледа бележките си. Някога кометите са изпълвали хората със страх. Тя се усмихна. Били са толкова суеверни. Всеки път, когато са видели комета, са вярвали, че нещо ужасно ще сполети Земята.
Сузи погледна последните изчисления по отношение на траекторията и курса на кометата. Усети как сърцето й започна да бие учестено.
- Това няма как да е истина - измърмори тя на самата себе си, внезапно изпълнена с безпокойство.
Манастирът Весково ал Монте
Италия
- Просто ми, Боже! Съгреших!
Луцио коленичи. Най-горе при олтара. Върху стария дървен кръст висеше статуйка на Исус. Дървената фигурка го гледаше втренчено с тъжните си очи. Луцио беше сплел ръце за молитва и беше подпрял главата си върху олтара. Слънцето проникваше през изписаните малки прозорчета и осветяваше пространството. От другия край на манастира се чуваха звуците от песнопението на хора. Миризмата на тамян - хем сладка, хем остра - си проправяше път през капелата.
Навън, в дългите коридори на манастира, се виждаха монаси, всеки от тях тръгнал да изпълни задълженията си за деня. Някои пък бяха коленичили за молитва. Всяка будна минута през деня трябваше да се запълни със занимания в слава на Бога. Някои от монасите се занимаваха с най-различни дейности в групата за разглеждане и изучаване на Библията, други пък работеха в градината на манастира. Да стоиш без работа, си беше грях.