- Стоеше насред стаята ми и ме гледаше.
- Гледала те е?
- Да, с нейната си усмивка. Усмивката на баба.
- Но тя е била мъртва?
- Беше като жива. Не се изплаших. Знаех, че няма да ми стори зло. Изглеждаше така, все едно е дошла, за да ме види как съм. Ако разбираш какво искам да кажа...
- Така мисля.
- Не продължи особено дълго.
- Възможно е да си сънувал.
- Да. Зная. Но не сънувах. Сигурен съм в това. Бях буден и видях баба.
- Разказвал ли си за това на някого?
- Никога. Ти си първият, на когото казвам.
Роберт преглътна тежко. Би звънецът.
Втурнаха се към входа.
- Виждал ли си призраци в скоро време, Роберт? - извика Патрик.
Всички в класа се разсмяха жлъчно.
Свейн имаше да свърши нещо, така че Роберт си тръгна сам след училище.
Малко след като излезе от двора на училището, до него мина кола с тъмни прозорци.
Той си помисли: „Странното на такива коли им е там, че никога не знаеш дали вътре има някой”.
Доколкото знаеше, бе възможно колата да е тъпкана с народ и всички вътре да го следят с поглед.
Трябваше да се усмихне. Все пак не беше логично. Защо някой ще го следи с поглед?!
Роберт, стегни се!
Първо призраци! Сега пък постоянен страх от преследване.
Какво щеше да последва?
Докато пишеше домашните си, мобилният му телефон иззвъня.
Текстово съобщение от Ингеборг Мюкле:
Здрасти, Роберт! Това е опит за превод на латинския текст под символа с рибата от катакомбите. Пише: "Девицата раздели Светата звезда на две. Аз съм Пазителя на украшението. Исус Христос е моят Бог. Амин." Хм, не зная дали откриваш някакъв смисъл. Но е интересно, нали?
„Идвам веднага - отвърна той, - за да можем да разговаряме”.
Главата му беше пълна с въпроси.
Светата звезда ли? Коя девица? .
Пазителя на накитите? Кой беше той?
Какво представляваше Светата звезда? И как така звездата е била разделена на две от Девицата?
Роберт отвори лаптопа си и потърси информация в търсачката на Гугъл. Но не попадна на нищо. Според английската версия The Holy Star е украшение с магически или религиозни качества. Името идвало от някаква римска легенда, която се базира на още по-старо предхристиянско предсказание.
Светата звезда, пишело в предсказанието, или ще доведе до Деня на Страшния съд, или ще спаси света от неговия крах. Религиозните хора спорели по въпроса как трябва да се тълкува предсказанието.
ФАКТИТЕ НА РОБЕРТ ЗА МИТОВЕТЕ, ЛЕГЕНДИТЕ Й ПРЕДСКАЗАНИЯТА
Митът е символичен разказ за живота и съдбата на боговете. Легендата е митологичен разказ за религиозни събития, например чудеса, особено чудеса, свързани със свети мъже и жени. Повечето легенда и митове в началото са се предавали от уста на уста, а по-късно са били записани. Предсказанието пък - наричат го още пророчество - е предзнаменование, направено от пророк Пророкът е човек, който твърди, не може да разговаря с Бог (или да получава съобщения от Бог).
Половин час по-късно Роберт седеше в кабинета на Ингеборг Мюкле.
- Текстът под рибата най-вероятно е бил изсечен от християнин - рече Роберт.
- О, така е! Символът на риба и още повече звученето на текста потвърждават, че това е дело на християнин, който е оставил това съобщение на хората от идните времена. Навярно става въпрос за някакъв код.
- Защо?
- Първите християнски общности се сформират в Рим около 50 година след Христа. Но не им е било никак леко. Когато Рим е опожарен през 64 година след Христа, император Нерон обвинява християните за палежа. Той заповядва да хвърлят християните на лъвовете, да ги разпнат или да ги изгорят. Мнозина са изпратени в Колизея, където гладиаторите ги убиват. Доста от тях умират като мъченици. Било е ужасно време. Ако са искали да споделят нещо един с друг и да го запазят в тайна, било е наложително да прибягнат до използването на кодове.
- Светата звезда - какво е тя? Знаеш ли нещо за нея?
- Зная само повърхностни неща. Не говорим за реална звезда, а за легенда.
- А какво знаеш за Пазителя на накитите? Какъв е този пазач? Човек ли е?
- Идея си нямам - рече Ингеборг и поклати глава.
ФАКТИТЕ НА РОБЕРТ ЗА МЪЧЕНИЦИТЕ, КОЛИЗЕЯ И ГЛАДИАТОРИТЕ
Мъченикът е човек, който умира за вярата си и за своя Бог. В Древен Рим мъчениците християни са били убивани, защото се молели на Исус, а не на римските богове. Много християни били изпратени в Колизея където са били убити от дивите животни и гладиаторите. Колизеят е най-известната гладиаторска арена. Има места за над петдесет хиляди души. Това са двойно повече места от Стадиона Улевол в Осло. Гладиаторът пък е професионален боец, който се бие с други гладиатори, християни, роби и диви животни. Често според регламента на битката двамата гладиатори трябвало да се бият, докато единият от тях умре. Гладиаторските борби са въведени около двеста и петдесет години преди Христа и продължават през следващите седемстотин години.