- Още нещо - рече Роберт. - Все още не виждам връзката между накита в катакомбите и накита от Боргунд. Два напълно еднакви накита на две различни места?
Ингеборг вдигна ръце.
- Кои всъщност са викингите - започна Роберт, - които са стигнали чак до Италия?
- Норвежци, шведи, датчани, исландци... Върлували са навсякъде. От Каспийско море на изток, Средиземно море на юг, та чак до Америка на запад. Навярно викингите са плячкосали накитите някъде в района на Средиземно море.
Ингеборг спря. Изглеждаше така, все едно прави отчаян опит да си спомни нещо. После тя се усмихна.
- Всъщност един път са нападнали град, който са взели за Рим. Но всъщност градът е бил Луна и е бил доста на север.
Когато Роберт си тръгна, той помоли Ингеборг да му заеме една книга за символите. По пътя за вкъщи заразлиства книгата, за да открие окото с кръст вътре. Окото, което да прилича на снимката, която беше направил в катакомбите. Но не откри нищо подобно.
Когато майка му каза „Лека нощ” и после влезе в спалнята си, Роберт изчака известно време, за да е сигурен, че е заспала. След няколко минути той се промъкна в стаята и откри дебелата книга на майка си „Парапсихология - необясними феномени, мистика и окултизъм”. Не искаше майка му да разбере, че търси информация по темата. Тогава със сигурност щеше да го прати веднага при психоложката. Навярно книгата можеше да обясни случилото се в катакомбите.
С книгата под ръка той безшумно отиваше към стаята си, когато майка му внезапно излезе от спалнята.
- Забравих да си сваля лещите - цъкаше тя с език. Беше сънена.
Роберт притаи дъх.
- Сега ще четеш ли? - запита го майка му. За щастие, не беше видяла коя книга бе взел.
- Само малко.
- Обаче имай предвид, че утре сутрин си на училище рано-рано! - каза майка му и се прозина.
Роберт се втурна в стаята си, затвори вратата и легна в леглото си. Авторът на книгата се казваше доктор Георг Ведел Шелдерюп. Беше обходил целия свят и беше изучавал паранормални явления. Така пишеше на задната корица на книгата.
Роберт седна и се зачете в книгата. За потока на мисълта от един мозък към друг, за ясновидството - способността да се връщаш назад във времето или пък да надникнеш в бъдещето и да осъзнаеш феномени, които обикновените хора не са в състояние да разберат. Чете за духове, за хора, които могат да накарат различни предмети да се движат. Чете за преражданията - т.е. за това как един човек се ражда като друг човек след смъртта си. Всеки феномен беше по-интересен и причудлив от предходния.
Изведнъж го осени идея. Ами ако потърси доктор Георг Ведел Шелдерюп? Навярно той би могъл да му помогне? Отвори лаптопа си и провери името в търсачката. Една от първите статии, които прегледа, представляваше интервю в местния вестник.
- Супер! - рече Роберт - Че той живее ужасно близо! Мога да отида с колелото.
Когато на следващия ден най-после имаше малко свободно време, Роберт се обади на доктор Георг Ведел Шелдерюп.
Отговори му с дрезгавия си глас. Роберт се представи набързо, но не знаеше как да обясни защо се обажда. Старецът го превари: беше чел във вестника за онова, което се беше случило с Роберт, и му каза, че с удоволствие ще го посрещне в апартамента си. Дори, ако Роберт искал да поговорят, можел да дойде още същия следобед.
Роберт влезе в библиотеката. Беше развълнуван. Помоли за помощ, за да открие книги за викингите и символите. Попита библиотекаря дали има книги за пътуванията на викингите в далечни земи. Примерно Италия. В началото трябваше да се фокусира върху следите, оставени от викингите. После щеше да прочете повече и за парапсихологията - веднага след като се видеше с доктор Георг Ведел Шелдерюп. Първоначално Роберт трябваше да потърси информация по отношение на онова, което Ингеборг беше казала за пътуванията на викингите в Италия. „В крайна сметка разстоянието от Рим до Луна и от Италия до Норвегия беше голямо” - така мислеше Роберт, но все пак беше възможно да има някаква връзка.
Библиотекарят се завърна с купчина книги. Роберт седна. Първата книга, която разтвори, беше „Викингите и войната”. Претърси книгата страница по страница, за да открие връзка между Рим, Луна и Боргунд. Изведнъж попадна на бележка, която накара сърцето му да подскочи. През 860 година викингските войски под ръководството на крал Бьорн Йернсиде и военачалника Халстайн са нападнали град на име Луна. Точно както беше казала Ингеборг. В Луна те плячкосали манастира на ордена Domini Canes и една църква. Викингите взели със себе си църковните богатства и се върнали в Норвегия, Швеция и Дания.