Триъгълният накит от Боргунд навярно е от Луна, помисли си Роберт превъзбудено.
Но никъде не се споменаваше каквото и да е за двата накита.
ФАКТИТЕ НА РОБЕРТ ЗА НАПАДЕНИЕТО НАД ЛУНА
Викингските войски под ръководството на крал Бьорн и военачалника Халстайн са се отправили към италианския град Луна, като мислили, че това е Рим. Били решили да нападнат града и да заграбят всички богатства. Но отбоят е бил огромен. Заради това викингите изпратили писмо на епископа и му казали, че идват с мир. Кралят им бил болен. Така казали. Искал да приеме християнството, преди да умре. Епископът на Луна и графът се съгласили и крал Бьорн бил кръстен. На следващата сутрин епископът и графът били известени, че кралят е умрял. Огромно погребално шествие минало през Луна. Но когато ковчега е щял да бъде спуснат в земята, кралят изскочил. Бил жив. Тогава викингите започнали да плячкосват. Убили хората в Луна и заграбили богатствата им. (Някои историци смятат, че историята е измислица.)
Старецът
Осло
ДИНГ-данг-донг-динг-ДАНГ-донг-динг-данг-ДОНГ! Когато Роберт натисна звънеца, чу звук, подобен на звука, издаван от камбаните в катедралите. На табелката с прецизен почерк беше написано:
ГЕОРГ ВЕДЕЛ ШЕЛДЕРЮП МЛ.
Странно име! Роберт отстъпи назад и зачака отварянето на вратата. Чудеше се какво ще се появи от другата страна.
Не се изплаши.
Доктор Георг Ведел Шелдерюп приличаше на странна смесица от гном, хобит и Йода от „Междузвездни войни”. Изглеждаше така, все едно беше на около 257 години. Подпираше тялото си, което беше адски хърбаво, на бастун.
Докато въвеждаше Роберт във всекидневната, той обясни, че мл. в края на името му означава младши. Роберт пропусна да отбележи, че според него младши беше най-неподходящото нещо, което беше чувал от много време насам.
Това беше най-странният апартамент, в който Роберт някога беше влизал. Стаите бяха като във всички други жилища в такива блокове - антре, кухня, спалня, баня и всекидневна и приликите свършваха дотук. Стените бяха покрити с книги, ловни трофеи, африкански маски, пожълтели карти и южноамерикански човешки глави. Подовете слой върху слой бяха застлани с килими и животински кожи. В единия ъгъл имаше огромен глобус, барабан и гигантски телескоп.
Георг Ведел Шелдеруп мл, запристъпва към кухнята по пантофи и донесе голяма кана какао. Роберт се беше настанил на един голям, мек диван. Георг Ведел Шелдеруп мл. наля какао на двамата. След това премести погледа си върху Роберт и каза:
- Значи се интересуваш от парапсихология?
- Аз просто се опитвам да разбера малко повече - отвърна той уклончиво.
Георг Ведел Шелдеруп мл. го погледна и наклони глава.
- О - каза той, - нещо повече от това е...
- Той да не чете мисли? - запита се Роберт.
И сякаш наистина го правеше, възрастният човек
каза:
- Както казах, четох за теб във вестниците. И те гледах по телевизията. За катакомбите в Рим. Видял си нещо там, нали?
Роберт не отговори. Откъде можеше да знае за това?
- В речника парапсихологията се определя като научно изследване на екстрасенсни феномени, които не могат да бъдат обяснени от съвременните познания по психология - каза Георг Ведел Шелдеруп мл. - Мисля, че си видял нещо в катакомбите, Роберт. Прав ли съм? Затова проявяваш интерес към парапсихологията. Видял си нещо, което не можеш да обясниш напълно.
Роберт не знаеше какво да каже. Той кимна и отпи глътка от какаото.
- Искаш ли да ми разкажеш за видяното? - попита Георг Ведел Шелдеруп мл.
Сега Роберт започна да свиква да разказва историята. За часовете в катакомбата. За монаха и Анджелина. Въпреки това търсеше думи, с които да може да обясни невероятната случка, която беше преживял. През цялото време Георг Ведел Шелдеруп мл. седеше и кимаше на себе си.