Роберт нарисува върху лист символа, който беше видял върху пръстена на монаха в катакомбите.
- Някога виждал ли си нещо подобно? - попита той. Георг Ведел Шелдерюп дълго време гледа чертежа.
- Познато ми е - рече той. - Но не мога да се сетя откъде и откога. Нека погледна в книгите си, след като си тръгнеш.
Роберт извади мобилния си телефон и му показа снимката на окото с кръста. Георг Ведел Шелдерюп дълго време разглежда снимката, след което поклати глава.
- Чувал ли си легендата за светите звезди? - запита Роберт. - Или за онзи, когото наричат Пазителя на накитите?
- О, да! - измърмори Георг Ведел Шелдеруп. - Но откъде точно? Дай ми малко време да помисля! Все ще се сетя.
И двамата отпиха от какаото. Мълчаха известно време, след което старецът най-сетне рече нещо:
- Става въпрос за времето!
- Време ли? - запита Роберт.
- Аз съм стар човек, Роберт. Преживял съм куп неща. Много пъти съм бродил по широкия свят. Живял съм в иглута и колиби. Плавал съм по течението на много реки. Катерил съм най-високите върхове. Виждал съм неща, които дори не можеш да си представиш. И през всички тези години, по време на всички тези пътешествия, научих нещичко за куп неща. Ако има нещо добро в старостта, това е познанието.
- За времето ли?
- Да. Винаги опира до времето и за това какво представлява то.
- Какво е времето?
Георг Ведел Шелдерюп избухна в смях.
- Мда.. Можем да го опишем. Можем да го разделим на секунди, минути, часове, дни, денонощия, седмици, месеци, години... Времето може да е точката в историята, когато се случва определено събитие. Времето може да бъде и отрязъкът между две събития. Но това не ни дава обяснение за това какво е времето. Ставал съм свидетел на много феномени, смятани за свръхестествени, а всъщност винаги става въпрос за време..
- Ами какво тогава?
- Нека ти дам пример! Знаеш ли какво с vardyger.
- Но.
- Във фолклора това е създание, което предшества духа. Вярваш, че чуваш някого, който се прибира у дома, а всъщност той идва едва няколко минути по-късно.
- Да, случвало ми се е! Един път бях при баба чух как влиза през вратата и събува с гръм и трясък обувките си. Както прави по принцип. Но когато излязох, за да я поздравя, тя не беше там. Малко по-късно отново я чух. И този път беше там.
- Именно! Това е типичен случай. Във фолклора говорят за духа, който предшества човека. Духът е част от този човек. Един вид духовен двойник, който винаги се намира малко по-напред във времето и пространството. Теорията ми се изразява в това, че този двойник пробива времето. Когато видим или чуем този двойник, ние всъщност изживяваме бъдещето.
- Така ли?
- И така, връщаме се в изходна позиция. Какво е времето? Тъй като времето, поне във формата, в която го познаваме, се движи в права линия. Първо става това, после онова, а по-сетне още нещо. Първо А, после Б, после В. Между тези три точки тече времето. Следиш ли мисълта ми?
Георг Ведел Шелдерюп се усмихна. Като че на самия себе си.
- Нека извършим мисловен експеримент! Нека си представим, че времето не се движи от А към Б към В. Представи си, че линията на времето понякога се изкривява! Например Б идва преди А или пък В идва преди Б. Струва ти се невъзможно, нали така?
Роберт кимна.
- Познат ли ти е терминът измерение? - продължи старецът разпалено. - Един празен лист хартия има само едно измерение. Статуята - като тази тук, има три измерения - височина, ширина и дължина. Алберт Айнщайн, авторът на теорията за относителността, въвежда четвърто измерение - времето. Но доколкото знаем, съществуват доста повече измерения от тези четири. И това води до заключението, че времето не трябва да бъде толкова абсолютно като правата линия, която си представяме. Светът е добър пример. Според физиците земното кълбо се върти. Представи си света като вътрешността на огромна топка. Ако тръгнеш от една изходна точка, рано или късно ще се върнеш в изходната точка.
- Но какво има от вътрешната страна на тази топка?
- Нищо! Вселената съществува само във вътрешността на топката! Законите на природата съществуват само от вътрешната страна на тази топка. Външната страна всъщност не съществува. Всичко е вътрешността. От външната страна е едно нищо.
- Ах.
- Леко притеснително е да мислиш, че времето се върти. Ами ако наистина е така? Тогава онзи дух може би ще се появи след няколко минути. Като че натискаш fast forward на дистанционното на DVD плейъра.
- Мисля, че разбирам.
- Чувал ли си за déjà vu!
- He.
- Това е чувството, което понякога изпитваме, че вече сме преживели нещо, което всъщност изживяваме за пръв път.